HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - Статии - Митът за еволюцията на коня

Митът за еволюцията на коня

Харун Яхя


  Печатна версия     Изпрати страницата на друг по е-mail

Доскоро една въображаема последователност, предполагаемо показваща еволюцията на коня , била прокарвана като единственото фосилно доказателство за еволюционната теория. Днес обаче много от самите еволюционисти откровено признават, че сценарият за еволюцията на коня е пропаднал. Произнеслият реч по време на четиридневния симпозиум, третиращ проблемите на еволюционната теория, в който участвали 150 еволюционисти и който бил организиран през 1980 г. в Националния природо-исторически музей в Чикаго, еволюционист Бойз Ренсбергер, казал , че във фосилните данни няма никаква основа за сценария за еволюцията на коня и че не е забелязан никакъв еволюционен процес, който би свидетелствал за постепенната еволюция на конете:

“От отдавна е известно, че популярният пример за еволюцията на коня, която предполага една постепенна последователност от промени – от същества с четири пръста и размер на лисица отпреди 50 милиона години до съвременните доста по-големи и еднопръстни коне, е погрешен. Вместо постепенна промяна останките на всеки преходен вид изглеждат напълно различни, запазват се непроменени и след това изчезват. Междинни форми не са известни.”( Boyce Rensberger, Houston Chronicle, 5 ноември 1980, стр.15 )

Известният палеонтолог Колин Патерсън – директор на Националния исторически музей в Англия, където били изложени скици на “еволюцията на коня”, казал следното по отношение на изложението, което все още бива показвано на хората в приземния етаж на музея:

“Трябва да съществуват ужасно много разкази, едни по-творчески от други, по отношение на това каква в действителност е същността на тази история (на живота). Най-известният пример, все още изложен на долния етаж, е експозицията на еволюцията на коня, която е подготвена може би преди петдесет години. Учебник след учебник тя е представяна като буквална истина. Сега мисля, че това е жалко, особено когато самите хора, които предлагат тези видове истории, са осведомени за спекулативното естество на една част от тях.” ( Colin Patterson, Harper's, февруари 1984, стр.60 )

Тогава каква е основата за сценария на “еволюцията на коня”? Този сценарий бил формулиран със средствата на фалшиви скици, които били изработени чрез последователно подреждане на останки на различни видове, които са живели през много различни периоди в Индия, Южна Африка, Северна Америка и Европа, единствено съобразени с богатата фантазия на еволюционистите. Съществуват повече от 20 скици на еволюцията на коня, които са предложени от различни изследователи. Еволюционистите не постигнали общо споразумение по въпроса с тези еволюционни дървета, които между другото са доста различни едно от друго. Единствената обща точка на тези подредби е, че същество с големина на куче, наречено "Eohippus" и живяло преди 55 милиона години през периода еоцен, е било предшественикът на коня (Equus). Но предполагаемите еволюционни потекла от Eohippus до Equus са напълно противоречиви. Научният писател еволюционист Gordon R. Taylor в своята книга, озаглавена “Голямата еволюционна мистерия”, обяснява така тази малко известна истина:

“Може би най-голямата слабост на дарвинизма е провалът на палеонтолозите при откриването на убедително еволюционно дърво или последователност от организми, коказващи значителните еволюционни промени… Често се говори за коня като за напълно издържан пример. Но истината, е че потеклото от Eohippus до Equus е много непоследователно. То трябва да показва едно постоянно нарастване по големина, но в действителност някои видове вместо да са по-големи, са дори по-малки от Eohippus. Представители от различни източници могат да бъдат събрани в една убедително изглеждаща последователност, но няма доказателство, че във времето те наистина са били подредени в такъв ред.”( Gordon Rattray Taylor, The Great Evolution Mystery (Голямата еволюционна мистерия), Abacus, Sphere Books, Лондон, 1984, стр. 230 )

Всички тези факти са силни доказателства за това, че скиците за еволюцията на коня, които са представяни като едно от най-убедителните доказателства на дарвинизма, не са нищо друго освен едни фантастични и неправдоподобни разкази.