HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - Статии - Думата "Хаман"

ДУМАТА "ХАМАН"
употребена в Корана
е спомената и в древните египетски йероглифи

Харун Яхя


  Печатна версия     Изпрати страницата на друг по е-mail

Някои от сведенията за Древен Египет, представени в Корана, разкриват множество исторически факти, които до неотдавна бяха тайна за хората. Тези факти ни показват, че всяка дума от Корана е използвана с определена мъдрост.

Един от хората, чието име се споменава заедно с Фараона, е “Хаман”. В шест айята от Корана Хаман е представен като един от най-приближените на Фараона.

От друга страна, в откъса от Тората (Петокнижието), където се разказва за живота на Муса (Мойсей) (м.н.), никъде не е споменато името на Хаман. Но името на Хаман е споменато в последните глави на Стария Завет като помощник на един вавилонски крал, който е живял приблизително 1100 години след Муса (м.н.) и е угнетявал евреите.

Някои немюсюлмани, които казват, че пророкът Мохамед (м.н) е написал Корана, преписвайки от Тората и Евангелието, също така твърдят, че по време на преписването той е прехвърлил в Корана някои данни погрешно.

Абсурдността на тези твърдения бива разкрита с дешифрирането на египетската йероглифна азбука преди около 200 години и откриването на името “Хаман” в древни египетски ръкописи. До 18ти век написаните на древноегипетски език надписи и ръкописи не можеха да бъдат разчетени. Писмото на Древен Египет е йероглифно и се е запазило в продължение на векове. С разпространяването на християнството и други културни влияния през 2ри и 3ти век сл.Хр. обаче Египет изоставя както своите древни вярвания, така и йероглифното писмо. Последният известен пример за използването на йероглифното писмо е надпис от 394 г. сл.Хр. След това този език бе забравен и не остава никой, който да може да разчете или да разбере написаните на този език ръкописи. Разбира се, допреди 200 години...

Мистерията на древноегипетските йероглифи бива разкрита през 1799 г. с откриването на плоча, наречена “Каменна плоча Росета” (“Rosetta Stone”), датираща от 196 г.пр.Хр. Характерното за този надпис е, че той е бил написан по три различни начина на писане: йероглифен, демотичен (опростен начин на древноегипетско йероглифно писане) и гръцки. С помощта на гръцкия ръкопис е декодиран и древноегипетският надпис. Преводът на ръкописа е завършен от французина Jean-Francoise Champollion. Ето така бе разкрит един забравен език и описаната на този език история. Благодарение на това откритие бе научено много за древноегипетската цивилизация, религия и социален живот.

Чрез декодирането на йероглифите се сдобиваме и с една много важна информация, която касае темата ни: името “Хаман” наистина е споменато в египетските ръкописи. Надпис върху един паметник, разположен в музея “Хоф” във Виена, се отнася за това име. В същия надпис се подчертава близостта на Хаман с Фараона. (1)

В речника “Хората от новото царство”, който бива подготвен на основа на всички намерени ръкописи, пише, че Хаман е “ръководител на работниците на каменоломната”. (2)

Резултатът, който се появява, съдържа една много важна истина. Хаман, точно както е разкрито в Корана, е живял в Египет по времето на Муса (м.н.), би е много близък на Фараона и се е занимавал със строителната дейност.

Айятът от Корана, в който се съобщава, че Фараонът иска от Хаман да му построи кула, е в пълно съответствие с археологическите открития:

И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула , дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.” (Сура Касас, 38)

В заключение, съществуването на името Хаман в древноегипетските ръкописи доказва още веднъж факта, че Коранът е низпослан от Аллах, който знае неведомото. Коранът ни разкрива по един чудотворен начин информация, която по времето, когато пророкът Мохамед (м.н.) е живял, не е било възможно нито да бъде достигната, нито пък да бъде разгадана.


(1) Walter Wreszinski, Aegyptische Inschriften aus dem K.K. Hof Museum in Wien, 1906, J. C. Hinrichs' sche Buchhandlung
(2) Hermann Ranke, Die Agyptischen Personennamen, Verzeichnis der Namen, Verlag Von J. J. Augustin in Gluckstadt, Band I, 1935, Band II, 1952