HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - Статии - Фосилите отричат дарвинизма

ФОСИЛИТЕ ОТРИЧАТ ДАРВИНИЗМА

Харун Яхя


  Печатна версия     Изпрати страницата на друг по е-mail

 

Еволюционната теория е просто една измама, скрита под маската на науката и защитавана единствено с цел да се съживи материалистическата философия. Тя е една измама, която се основава не на науката, а на промиването на мозъци, пропаганда и фалшификации.

 

Най-ясното доказателство, че предложеният от еволюционната теория сценарий не се е разиграл, е фосилният регистър. Според еволюционната теория всички живи организми са се видоизменили един от друг. С течение на времето един по-ранен вид се превръща в друг и т.н., докато се появят всички останали видове. Според теорията това превръщане обхваща един процес, продължаващ милиарди години и напредващ стъпка по стъпка. В такъв случай трябва да са се формирали и живели безброй междинни видове в периода на дългото превръщане, за което се говори.

В “Произходът на видовете” Дарвин обяснява това така:

“Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинни форми, които свързват видовете… И доказателствата за тяхното съществуване могат да бъдат намерени единствено сред откритите останки.” 1

Но Дарвин, пишейки тези редове, е съзнавал, че останките на тези междинни форми не са били намерени. Също така е виждал, че това създава една безизходица за неговата теория. Затова, в главата “Трудностите на теорията” ( The Difficulties of the Theory ) от книгата му “Произходът на видовете”, той пише следното:

“Ако наистина видовете са се видоизменили чрез бавни подобрения от другите видове, то защо не попадаме на безброй междинни форми? Защо природата не се намира в един хаос, а е точно подредена и всяко нещо е на мястото си? Трябва да има безброй междинни форми, но защо не ги намираме в нито един от безбройните земни слоеве… Но защо сега не можем да открием тясно свързани междинни видове, при положение, че в преходните периоди е имало преходни условия на живот? Тази пречка от доста време ме обърква.” 2

Единственото обяснение на Дарвин по отношение на тази безизходица е, че откритите по негово време останки били недостатъчни. Той твърди, че когато откритите вкаменелости бъдат изследвани по-детайлно, липсващите междинни форми задължително ще бъдат открити.

Вярвайки в това предсказание на Дарвин, еволюционистите от средата на 19 век насам търсят тези междинни форми по цял свят, извършвайки интензивни изследвания на останки. Те правят опити да представят някои от направените открития като доказателство за теорийте си. Някои от тези открития ги развълнуват. Но с течение на времето ще стане ясно, че това вълнение е било напразно.

 

Въображаемата междинна форма: Archaeopteryx


Реконструктовно изображение и фосил на Archaeopteryx



Едно от откритията, които кара еволюционистите да се развълнуват е фосилната птица, наречена Archaeopteryx . Според тях Archaeopteryx е прародител на съвременните птици и е живял преди 150 милиона години. Според теорията една част от малките динозаври като Velociraptor и Dromeosaur в процеса на развитието си, придобиват крила и започват да летят. Archaeopteryx са първите организми, отделили се от предците си динозаври и започнали да летят. Тази история се разказва почти във всяко еволюционно издание.

Всъщност последните изследвания направени върху останките на Archaeopteryx, показват, че това животно в никакъв случай не е междинна форма, а е вид птица, чиито представители са изчезнали и която притежава малко по-различни характеристики от тези на съвременните птици. Тезата, че Archaeopteryx е лошо летяща “полуптица”, се обсъждаше доста по-често в еволюционните среди до неотдавна. Като най-голямо доказателство за това, че тази птица не може да лети, се посочва липсата на sternum, т.е. на гръдна кост. (Гръдната кост се намира под гръдния кош и за нея са закрепени мускулите, необходими за летене. В днешно време всички птици, способни или неспособни да летят, притежават такава гръдна кост.)

 

 

Наличието на гръдна кост

Само че откритата през 1992 година седма вкаменелост на Archaeopteryx предизвиква голям смут в еволюционните среди. Защото тази вкаменелост има гръдна кост, наличието на която еволюционистите дълго време отричаха. В списанието “ Nature ” това ново откритие е описано по следния начин:

“Неотдавна откритата седма вкаменелост на Archaeopteryx показва съществуването на триъгълна гръдна кост, поставяна дълго време под съмнение, но никога преди това документирана. Способността на тази птица да лети на дълги разстояния все още е предмет на спекулации, но съществуването на гръдна кост показва наличието на силни летателни мускули.” 3

Това откритие превръща най-основната опора на твърдението, че Archaeopteryx е полуптица неспособна да лети, в недействителна.

 

Структурата на перата

От друга страна, едно от най-важните доказателства, че Archaeopteryx е птица, способна да лети в истинския смисъл на думата, е структурата на перата й. Асиметричната структура на перата на Archaeopteryx, която не се различава от тази на съвременните птици, показва, че животното може перфектно да лети. Както твърди известният палеонтолог Carl O. Dunbar , “ благодарение на своите пера Archaeopteryx трябва да бъде класифициран като птица .” 4

 

Топлокръвност

Друг факт, който произтича от наличието на пера у Archaeopteryx е, че този организъм е топлокръвен. Както е известно, влечугите и динозаврите са студенокръвни животни, т.е. те са организми, които сами не могат да регулират телесната си температура, а тя се влияе от околната среда. Една от функциите на перата на птиците обаче е поддържането на телесната температура. Ето така, наличието на пера у Archaeopteryx показва, че той е истинска птица, която се нуждае от поддържане на телесната температура.

 

Зъбите и ноктите на Archaeopteryx


Реконструктивно изображение на Archaeopteryx

Двете най-съществени точки, върху които се опират еволюционистите, като представят Archaeopteryx като междинна форма, са ноктите върху пръстите на предните крайници и зъбите в устата на това животно. Това, че Archaeopteryx има нокти и зъби, е вярно, но тези особености не доказват, че този организъм има нещо общо с влечугите. По същия начин и двата вида птици - Taouraco и Hoatzin, срещани днес, имат нокти, служещи им за захващане за клоните. Но нито един от тези организми не притежава отличителните черти на влечуго, те са просто птици. Поради тази причина твърдението, че Archaeopteryx е междинна форма, защото притежава нокти върху пръстите на предните си крайници, е неоснователно.

Зъбите в устата на Archaeopteryx също не го правят междинна форма. Казвайки, че тези зъби са отличителна черта на влечугите, еволюционистите създават една умишлена заблуда. Защото те въобще не са типични за тях. Днес някои влечуги имат зъби, други пък нямат. Нещо повече, Archaeopteryx не е единственият вид птица, която има зъби. Истина е, че днес не живеят птици със зъби, но когато погледнем към фосилните данни, било то от периода, когато е живял Archaeopteryx, било то след това или дори до неотдавна, ще видим, че е имало една отделна група птици, наричана “птици със зъби”.

 

Archaeopteryx и други древни фосилни птици

Докато еволюционистите в продължение на десетилетия представяха Archaeopteryx като най-голямото доказателство за еволюционния сценарий на птиците, намерените през последно време вкаменелости показват несъстоятелността на сценария и от друга гледна точка.

Двама палеонтолози - Lianhai Hou и Zhonghe Zhou, през 1995 г. извършват проучвания в Института за гръбначна палеонтология в Китай и откриват нова фосилна птица, която наричат Confuciusornis . Тази птица, приблизително на същата възраст като Archaeopteryx (около 140 млн. г.), няма зъби, а човката и перата й имат същите особености като тези на съвременните птици. Тази птица, чийто скелет е идентичен с този на съвременните видове, подобно на Archaeopteryx има нокти върху пръстите на предните си крайници. При нея се наблюдава и структурата, наречена “pygostyle”, която подпомага опашните пера. С една дума, това създание, което е на същата възраст като Archaeopteryx, изключително много прилича на съвременните птици. Този факт обезсилва всички тези на еволюционистите, които твърдят, че Archaeopteryx е първичният прародител на птиците. 5

Една друга вкаменелост, намерена в Китай през ноември 1996 г., предизвика още по-голяма бъркотия. Съществуването на тази 130 млн. годишна птица, наречена Liaoningornis , беше обявено в списание “ Science ” от Hou, Martin, и Alan Feduccia . Liaoningornis притежава гръдна кост, на която са закрепени летателните мускули точно както при съвременните птици. Това създание не се различаваше от съвременните птици и по останалите си особености. Единствената разлика са зъбите в устата му. Това показва, че птиците със зъби въобще не притежават първична структура, така както еволюционистите твърдят. 6

Друга вкаменелост, която опровергава еволюционните твърдения отнасящи се до Archaeopteryx, беше Eoalulavis . Структурата на крилете на Eoalulavis, за който се твърдеше, че е 30 милиона години по-млад от Archaeopteryx, т.е. на 120 милиона години, беше също забелязана и при бавно летящите съвременни птици. Това доказва, че преди 120 милиона години в небето са летели птици, които не са се различавали по много аспекти от съвременните. 7

И с тези факти окончателно бе доказано, че Archaeopteryx и останалите древни птици не са междиннни форми.

 

Истината, която провалянето на дарвинизма показва: Сътворение

Всички тези факти появили се във връзка с фосилните регистри още веднъж показват недействителността на еволюционната теория. Този научен провал на дарвинизма, в действителност е проявление на съобщените в Корана Божии закони. Бог е съобщил, че с идването на истината лъжата ще погине, така:

И кажи: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (Коран, 17:81)

Дарвинизмът също е едно лъжливо или с други думи казано измислено и погрешно учение. Някога, използвайки липсата на информация и ниското ниво на науката, е станало ефективно и е успяло да заблуди множество хора. Но с излагане на истината, с изследване на истинските научни открития от непредубедени хора тази измама се проваля.

Науката днес не само проваля еволюционната теория, която се опитва да обясни живота с несъщесвуващите фосили, но същевременно още веднъж ни представя, че в природата съществува едно великолепно сътворение. Всички живи организми са се появили чрез Божието сътворение. Този, който е сътворил цялата Вселена и всички хора от небитието, е Бог, Владетелят на всички светове. Бог съобщава в Корана, който е низпослал като пътеводител на хората, че само Той може да сътворява, по следният начин:

“О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият. Не оценяват те Аллах с истинското Му величие. Аллах е всесилен, всемогъщ.” (Коран, 22:73-74)

 

БЕЛЕЖКИ:
1. (Charles Darwin, The Origin of Species:Факсимиле на първото издание, Harvard University Press, 1964, стр. 179)
2. Charles Darwin, The Origin of Species, стр. 172, 280.
3. Nature, том 382, 1 август 1996, стр. 401.
4. Carl O. Dunbar, Historical Geology, New York: John Wiley and Sons, 1961, стр. 310.
5. Pat Shipman, "Birds do it... Did Dinosaurs?", New Scientist, 1 февруари 1997, стр. 31.
6. "Old Bird", Discover, 21 март 1997.
7. Pat Shipman, "Birds Do It... Did Dinosaurs?", стр. 28.