HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Девети ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците. (Сура Фуссилат, 34-35)

"Колко чудни са делата на вярващите. Само за вярващият има благо във всяко едно от делата му. Когато му се случи нещо приятно, той е признателен и това е благо за него, а когато му се случи нещо неприятно, той е търпелив и това също е благо за него." (Муслим)



ТЕМА НА ДЕНЯ

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КОРАНА

ХАРУН ЯХЯ

 

И преди теб изпращахме само мъже, на които давахме откровение ­ питайте хората на Писанието, ако вие не сте узнали ­ с ясните знаци и писанията... И низпослахме на теб [о, Мухаммад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят. (Сура Ан-Нахл, 43-44)

Какво знаете за Корана? В повечето централни източни държави, където болшинството са мюсюлмани, по-голямата част от хората, които могат да бъдат смятани за “обикновени граждани”, биха дали този отговор: “Коранът е свещената книга на нашата религия”. Въпреки това обаче те знаят много малко за съдържанието на Корана, за това какво е написано на неговите страници.

В действителност Коранът се използва за много цели, които са доста отдалечени от истинското му предназначение. Обикновено, поставен в украсена рамка, той бива окачван на стените на къщите. Отново обикновено, той бива четен единствено от възрастните. Тези хора обаче четат само арабския оригинален текст и тъй като не знаят арабски, те, разбира се, не разбират и смисъла на това, което пише в айятите на Корана.

Също така се предполага, че Коранът принася на хората едни много интересни ползи. След като някой го прочете и изпълни няколко тайнствени ритуала, като силно подухване в лицето на някого, се вярва, че четецът и неговите близки ще бъдат предпазени от възможни бъдещи “злополуки или нещастия”. Вярва се, че Коранът служи като някакъв вид амулет, който съдържа думи, имащи силата на муска, които предпазват хората от лош късмет. Също така се смята, че Коранът има страховита сила: той унищожава хората, ако лъжат! В гробищата той бива четен за мъртвите, без никой да знае какво всъщност е било прочетено. Той дори е използван за гадателство.

С една дума, в повечето държави, където болшинството хора са мюсюлмани, само един малък процент от тях познават съдържанието на Корана и неговата сила, така както е необходимо. В резултат на това хората, които са невежи по отношение на истинското послание на Корана, му приписват различни значения. Много хора вярват, че някои традиции произхождат от Корана, въпреки че те могат да противоречат на самата същност на кораничното послание. Например има много хора, които вярват, че синьото мънисто, което е смятано, че притежава силата да отблъсква дяволските очи, е препоръчано в Корана.

Тогава каква е истинската същност на Корана? Отговорът може да бъде получен от самия Коран, защото именно там е мястото, където може да бъде открита истината.

“Това е [Послание] за хората и за да бъдат увещавани с него, и за да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и за да се поучат разумните хора.” (Сура Ибрахим, 52)

“ И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? ” (Сура Ал-Камар, 32)

“ В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.” (Сура Юсуф, 111)

“Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите” (Сура Ал-Бакара, 2)

Тези айяти, както и много други, подчертават, че истинската цел на откровението на Корана е да насърчава хората да размишляват върху такива важни въпроси като този за сътворението и целта на живота, да ги накара да опознаят Аллах, който ги е сътворил, и да ги ръководи към правия път. Много ритуали, които се вярва, че произхождат от Корана и биват широко прилагани, в действителност не са от Корана. Дори точно обратно, те противоречат на посланията от Корана. Това ни показва, че съществува огромна разлика между истинската религия, така както е обяснена в Корана, и преобладаващата обща представа за религията. Тази разлика е била причинена от изоставянето на истинския източник – Корана. По този въпрос в Корана пише:

“И рече Пратеника: “О, Господи, моят народ пренебрегва този Коран.”” (Сура Ал-Фуркан, 30)

Следователно това, което е необходимо да се направи, на първо място, е да се поправи това погрешно виждане за Корана и да се накарат хората да разберат, че Коранът не е книга, която е адресирана единствено до апостолите, а до всички хора, които считат себе си за мюсюлмани. Всеки човек, който казва: “Аз съм мюсюлманин”, трябва да чете Корана и да се опита да разбере значението на айятите му.

С една дума, човек трябва да научи религията от Корана, а не от приятели и познати, възрастни или ходжи. Но тъй като това не е изпълнено, във всяко общество ислямът е разбран по много различни начини и в религията биват включени много традиции, легенди и суеверия, които не се съдържат в Корана. Всъщност, когато човек чете Корана, без да бъде под въздействието на каквито и да било предубеждения и бивайки добронамерен и разумен, ще види много ясно истината, за която ви споменахме.

Някои хора смятат, че Коранът е адресиран само до мюсюлманите от VII век или може би само до една малка част от живеещите днес хора. Човекът с такава психика, в най-добрия случай, се задоволява единствено с четене на Корана, като смята, че така е изпълнил задължението си. Макар че да се чете Коранът само по себе си е едно преклонение, това, което всъщност трябва да се направи, е да се изпълнява прочетеното, да се прилага във всекидневния живот.

Тези, които твърдят, че Коранът е остарял и трябва да бъде преработен, за да съответства на новия век, не могат да проумеят факта, че Коранът не се придържа към никакво време, той обхваща всички векове и общества, защото той е разкрит от Аллах, който има знание за всичко минало и бъдещо. Когато човек чете Корана с искрено сърце и непредубедено, той вижда, че образците от хора и общества, описани в Корана, са съществували във всеки един исторически период, включително и днешния. Той също така вижда, че Коранът обяснява настоящото състояние на хората и обществата. В Корана много ясно е определено цялото безредие, извратеност и грешки на обществото, което е отдалечено от истинските религиозни ценности. Реакцията на хората от тези общества към религията е описана посредством детайлен анализ на характерите им. Тези описания и анализи във всяко едно отношение са релевантни на днешния свят и това показва “социологичното чудо” на Корана.

Интересното тук е, че такива нелогични представи като: “Обществото е в състояние на един постоянен прогрес, докато религията е статична”, също така биват определени в Корана като зараждащи се от липсата на разбиране. Ние трябва да помним, че неверниците, които са живели хиляди години преди Корана, също интерпретират религията като “легенди на предците” (Сура Ан-Нахл,24).

Когато един човек започне да чете Корана и се опитва да го приспособи към всекидневния си живот, тогава може да се приеме, че той е на правия път да стане истински мюсюлманин, така както е описано в Светото писание. Той ще започне да вижда с удивление как Коранът обхваща всеки момент от неговия живот. В Корана подробно са обяснени както много събития, с които ще се сблъска вярващият, така и по какъв начин трябва да реагира. Задоволяването само с четене на Корана, без неговото прилагане, носи със себе си определени неприятни последици. Тъй като евреите не прилагат Тората, Аллах ги характеризира, оприличавайки ги на “магарета, носещи книги”.

“Онези, които бяха натоварени с Тората, а после не понесоха товара, приличат на магаре, носещо книги. Колко лош е примерът на хората, които взимат за лъжа знаменията на Аллах! Аллах не напътва хората-угнетители.” ( Сура Ал-Джумуа, 5)


За повече информация, моля вижте "Помислихте ли за истината " от Харун Яхя)

 


ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 9

 

ПРОГРАМИРАНЕТО В ГЕНИТЕ

ХАРУН ЯХЯ

 

От какво нещо го е сътворил Той? От частица сперма Той го сътвори и осъразмери . После пътя му облекчи. (Сура Абаса, 18-20)

Преведената в горния айят като “ осъразмери ” арабска дума "каддереху" произлиза от корена на глагола “кадере” и означава "нагаждам, оформям, планирам, програмирам, виждам бъдещето, нещо, което Аллах ни е предопределил".

Както е известно, когато сперматозоидната клетка на бащата опложда яйцеклетката на майката, бащините и майчините гени се обединяват, за да могат да определят наследствените белези на бебето, което ще се роди. Всеки един от тези хиляди гени има специална функция. Гените са тези, които определят цвета на очите и косата, височината, формата на лицето, скелетната структура, безброй многото детайли, свързани с вътрешните органи, мозъка, нервите и мускулите. Освен всички физически особености в гените са записани и хилядите различни процеси, които протичат в клетките и цялото тяло, както и контролът на системите. Например дори това дали кръвното налягане на човек е ниско, средно или високо зависи от данните в гените.

ДНК молекулата се образува в резултат на последователното подреждане на разнообразните комбинации на 4 различни нуклеотида. Подредбите на тези молекули формират информацията за структурата на всички протеини, които ще бъдат използвани от живите организми. Използвайки тази информация протеините самостоятелно или в комплексни форми осъществяват множество клетъчни функции

Когато сперматозоидът се съедини с яйцеклетката, се формира и първата клетка, а заедно с нея пък се образува и първото копие на ДНК молекулата, която до края на живота на човека ще носи кода на всяка една клетка. ДНК е една доста голяма молекула, която се съхранява внимателно в клетъчното ядро, съдържа споменатите по-горе гени и е един вид информационна банка в човешкото тяло. Оплодената яйцеклетка или, както споменахме по-рано, първата клетка се размножава под направлението на записаната в ДНК програма и започва да формира телесните тъкани и органи, преди да се превърне в човек. Координацията ето на това комплексно формиране се осигурява от изградената от водород, фосфор, азот, въглерод и кислород молекула ДНК.

Капацитетът на записаната в ДНК информация е с изумяващи учените размери. В една- единствена молекула ДНК се съдържа информация, с която може да се запълни енциклопедия от един милион страници, или 1000 книги. С други думи, в ядрото на всяка една клетка е кодирана информация, която контролира всички функции на човешкото тяло и която е толкова голяма, че може да запълни енциклопедия от един милион страници. За да направим сравнение, нека ви припомним, че “Енциклопедия Британика” (“Encyclopedia Britannica ”), която е една от най-големите енциклопедии в света и се състои от 23 тома, има само 25 хиляди страници. В една намираща се в още по-малкото от микроскопичната клетка ядро молекула се съхранява информация, която е 40 пъти повече от най-голямата енциклопедия на света, която съдържа милиони данни. А това от своя страна означава една огромна енциклопедия от 1000 тома, която в цял свят няма подобна на себе си.

Ако вземем под внимание, че структурата на ДНК е открита през 1953 г. от Франсис Крик и че до края на 19ти век ембриолозите не са можели да дискутират върху понятието “генетично планиране”, то фактът, че е показано в Корана преди 1400 години, без съмнение е доказателство за това, че Коранът е Божието слово.


(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

 



ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 9


САМОЖЕРТВАТА НА МАЛКИТЕ МИРКАТИ

ХАРУН ЯХЯ

 

Тези очарователни животни, известни като миркати, живеят заедно на групи. И между тях съществува една изумителна солидарност. Сплотеността е жизнено важна за тях, защото регионът, в който живеят е много опасен. Най-голямата от всички опасности идва от небето...

След като бъде осъществена проверка за сигурност, миркатите се разпръсват по полето, за да търсят храна. Всеки един индивид от групата има отделна задача. Една част от тях застава на пост, за да пази останалите. Маркатите, който виждате в момента, бдят за евентуална опасност, която би могла да изкочи иззад храсталака. Други пък излагат на опасност собствената си сигурност като застават на пост на върховете на дърветата. Те чакат в продължение на часове под яркото слънце, без да ядат или да пият нищо.

Един орел ги забелязва. Караулът подава сигнал за тревога на останалите. Сътрудничеството и солидарността спасяват живота на миркатите. Най-важното задължение на групата е защитата и отглеждането на малките. Всеки ден един миркат стои до бърлогата и охранява малките. За отглеждането на малките, те всеки ден се редуват точно като караул. По време на опасност миркатите не се поколебават да жертват живота си за малките от групата.

Ето и един пример: През един горещ летен ден миркатите бяха напуснали бърлогата си, за да търсят храна. На връщане обаче ги очакваше опасността. Един чакал бе устроил засада близо до бърлогата, в която бяха малките. Един от миркатите се приближава до бърлогата, за да спаси малките. Неговата цел е да попречи на чакала да влезне в бърлогата. С падането на нощта миркатът продължава да третира себе си като щит на входа на бърлогата.

С настъпването на утрото могат да бъдат забелязани следите от яростната битка, проведена през часовете на мрака. Чакалът бе изгонен надалеч от бърлогата и малките бяха спасени. Смелият млад миркат обаче бе пожертвал себе си и бе тежко ранен. Майката на ранения миркат отива при него. Състоянието му е критично. За да живеят миркатите трябва да намерят храна, а за да направят това, пък трябва да се движат. Раненият миркат обаче се движи с голяма трудност. Когато силите му се изчерпват, той ляга в една яма. Останалите миркати не изоставят ранения си приятел сам. За да се сбогуват и покажат своята преданост, те стоят до него, докато не умре. Цялата тази удивителна солидарност, привързаност и сътрудничество между миркатите е поведение, вдъхновено им от Господ.


Вие още можете да гледате филма >> Обич и солидарност при животните (социялния живот на животните)

 


ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - IX

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ЕВОЛЮЦИОННИ ФАЛШИФИКАЦИИ

Няма нито едно конкретно доказателство от вкаменелости, което да подкрепи образа на “човекоподобната маймуна”, който постоянно се индоктринира от медиите и академичните източници. С четка в ръка еволюционистите рисуват въображаеми същества, но липсата на вкаменелости, съвпадащи с тези рисунки, формира доста сериозен проблем за тях. Един от интересните методи, които те използват, за да се справят с този проблем, е да “изготвят” вкаменелостите, които не могат да намерят. Пример за такъв метод е единия от най-големите скандали в историята на науката – Човекът от Пилтдаун.

Човекът от Пилтдаун: череп на човек и челюст на орангутан

Известен доктор и в същото време аматьор палеонтолог, Charles Dawson дебютира с твърдението си, че е открил челюстна кост и черепна частица в един дол близо до Пилтдаун, Англия, през 1912 г. Въпреки че челюстната кост наподобява повече тази на маймуните, а зъбите и черепът – тези на човека, намерените екземпляри биват наречени “Човекът от Пилтдаун”. Определя им се възраст от 500 хиляди години и са излагани в няколко музея като абсолютно доказателство за човешката еволюция. В продължение на повече от 40 години, са написани много научни статии за “Човекът от Пилтдаун” и са направени хиляди тълкувания и рисунки.

През 1949 г. Kenneth Oakley от отдела по палеонтология в Британския музей се опитва да използва нов метод – флуор-тест, за определяне възрастта на някои стари останки. Чрез този метод е извършен и тест върху останките на Човека от Пилтдаун. Крайният резултат е потресаващ. При извършването на теста става ясно, че челюстната кост на Човека от Пилтдаун не съдържа никакъв флуор. Това показва, че челюстната кост не е стояла закопана повече от няколко години. Черепът обаче съдържа много малко количество флуор, което означава, че трябва да е само на няколко хиляди години

С извършените от Weiner детайлни анализи тази измама излиза наяве през 1953 г. Черепът принадлежи на 500-годишен човек, а челюстната кост - на неотдавна умряла маймуна! Зъбите били специално прибавени и подредени, а свръзките изпилени, за да приличат на тези на човека. След това всички тези части били направени на петна с калиев дикромат, за да им се придаде древен вид. Тези петна започнали да изчезват, когато били потопени в киселина. Вследствие на всичко това Човекът от Пилтдаун беше доста бързо изкаран от Британския музей, където беше изложен в продължение на повече от 40 години.

Човекът от Небраска: един свински зъб

През 1922 г. директорът на Американския природоисторически музей Henry Fairfield Osborn обявява, че в Западна Небраска близо до Змийския поток е намерил вкаменелост на кътен зъб от периода Плиоцен. Този зъб, според твърдението, е носител на общите характеристики на човека и маймуната. Не след дълго започват ожесточени научни спорове, в които някои определят този зъб като на Pithecanthropus erectus, докато други твърдят, че е по-близък до този на човека. Тази вкаменелост, породила големи дебати, е наречена “Човекът от Небраска”.

Много специалисти подкрепят Osborn. Основавайки се на този единствен зъб, са нарисувани реконструкциите на черепа и тялото на Човека от Небраска. Нещо повече, Човека от Небраска е нарисуван заедно с цялото си семейство в естествена среда .

Всички тези сценарии са разработени на базата на един-единствен зъб. Еволюционните кръгове така се привързват към този “човек-фантом”, че когато един изследовател на име William Bryan се противопоставя на тези пристрастни решения, основаващи се на един кътник, e подложен на груби критики.

През 1927 г. са намерени и други части на скелета. Според тези новооткрити части зъбът не принадлежи нито на маймуна, нито на човек. Става ясно, че този зъб принадлежи на изчезнала порода дива американска свиня, наречена “prosthennops”. В резултат на това рисунките на Hesperopithecus и цялото му семейство бяха бързо премахнати от еволюционната литература.

Ота Бенга: африкански туземец в клетка

След като Дарвин се застъпва със своята книга “Произходът на човека” за твърдението, че човекът се е развил от подобни на маймуните същества, той започва да търси вкаменелости, които да подкрепят този сценарий. Някои еволюционисти обаче вярват, че съществата - “полумаймуни полухора” могат да бъдат открити не само като вкаменелости, но и живи – в различни краища на света. В началото на 20 век това издирване на “живи междинни форми” довежда до неприятни инциденти, най-жестокият от които е историята на един пигмей на име Ота Бенга.

Ота Бенга заловен в Конго през 1904 г. от изследователя-еволюционист Samuel Verner. Туземецът, чието име на собствения му език означава “приятел”, бил женен и имал две деца. Окован във вериги и поставен в клетка като животно, той е откаран в САЩ, където учените-еволюционисти го показват на хората на Световния панаир в Сент Луис. Изложен заедно с други маймунски породи, той е представен като “най-близката до човека междинна форма”. След две години е откаран в зоологическата градина “Бронкс” в Ню Йорк и там заедно с няколко шимпанзета, горила на име Dinah и орангутан, наречен Dohung, е изложен под категорията “древни прадеди на човека”. Неспособен да издържи повече на манипулациите, на които бе подложен, Ота Бенга се самоубива

Човекът от Пилтдаун, Човекът от Небраска, Ота Бенга... Всички тези скандали показват, че учените-еволюционисти ни най-малко не се поколебават да използват всякакви ненаучни методи, за да докажат своята теория. Имайки предвид всичко това, когато погледнем към останалите така наречени доказателства на легендата за “човешката еволюция”, ние отново се сблъскваме с подобна на тази ситуация: налице е една абсолютно фантастична история и армия от доброволци, готови да опитат всички възможни начини, за да я докажат.

(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)

Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>

 



 

САЙТ НА ДЕНЯ


През последните 20 години в света като цяло се наблюдава един постоянен растеж на Мюсюлманите. Според направени през 1973 г. статистически проучвания Мюсюлманското население по цял свят е 500 милиона, докато днес тази стойност е 1.5 милиарда. Днес, когато на всеки четири човека един е Мюсюлманин, бива съобщено, че за първи път в историята броя на Мюсюлманите надвишава броя на Християните. Предполага се, че през следващите години броя на Мюсюлманите ще се увеличи още повече и Ислямът ще се превърне в най-голямата религия в света.
Целта на този сайт е да представи и коментира тези развития, събрани на едно, и по този начин да допринесе читателите да могат да оценят по-добре значението на случващите се събития. Сайта от една страна има за цел да повиши ентусиазма и решителността на вярващите, а от друга да подчертае значението на усилията за информиране на всички хора за Ислямския морал.
Посетете сайта >>



ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET