HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Осми ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

Надпреварвайте се към опрощение от вашия Господ и към Градината с ширина, колкото ширината на небето и на земята, приготвена за онези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници! Това е благодатта на Аллах. Дава я Той комуто пожелае. Аллах е Господарят на великата благодат.
(Сура Ал-Хадид, 21)

Аз попитах: "Ей, пратенико на Аллах! От какво е извършено сътворението?" Той отговори: "От вода." Ние попитахме: "(А що се отнася до) Рая, каква е неговата основа?" Той каза: "Една тухла от злато и една тухла от сребро. Неговият цимент е от мускус със силен аромат, неговите камъни са от перли и смарагди, и неговата почва е от шафран. Който влезне в него ще бъде в блаженство, а не в лишение, ще живее в пълно щастие и няма да умре, техните дрехи няма да остареят и младостта им няма да изчезне." (Ахмад, Тирмидхи)


ТЕМА НА ДЕНЯ

ЖИВОТЪТ НА ПРОРОКА ИБРАХИМ

ХАРУН ЯХЯ

Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюслюманин, и не бе от съдружаващите. Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите. (Сура Ал-Имран, 67-68)

Пророкът Ибрахим (Авраам) е споменаван често в Корана и Бог го дава като пример на хората. Той предал Божието послание на народа си, който се прекланял пред различни идоли, и ги предупредил да се страхуват от Бог. Не само че народът му не се вслушал в призивите му, но и се изправил срещу него. Когато натискът се увеличил, Ибрахим, неговата съпруга, Пророкът Лут (Лот) и най-вероятно още малцина души, които ги проследили, тръгнали да търсят убежище другаде. Ибрахим бил потомък на Нух (Ной). В Kорана също така е съобщено, че той следвал пътя на Нух:

Мир на Нух сред народите. Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе един от Нашите вярващи раби. После издавихме другите. И сред неговите последователи бе Ибрахим. (Сура Aс-Саффат, 79-83)

По времето на пророка Ибрахим много от хората, които живеели в равнините на Месопотамия и в Централен и Източен Анадол, се прекланяли пред небето и звездите. Най-важният сред тези богове бил “Син” – богът Луна. Той бил изобразен като човек с дълга брада, облечен в дълга дреха, върху която имало изобразен лунен сърп. Освен това, тези хора изработвали релефни картини и скулптури на тези божества и им се прекланяли. Тази система от вярвания била доста разпространена и намерила "плодородна почва" в Близкия изток, като по този начин се запазила в продължение на един дълъг период от време. Обитателите от този регион продължили да служат на тези богове до около 600 г.пр.Хр. Като следствие на това вярване някои простройки, известни като “зиккурат”, които били използвани както за обсерватории, така и за храмове, били построени в региона, простиращ се от Месопотамия до вътрешната част на Анадоа, и тук се прекланяли пред някои богове и най-вече пред бога Луна - "Син". 1

Този вид религиозно поведение, което днес е разкрито от археологическите разкопки, може да бъде открито в Корана. Както е споменато в Корана, Ибрахим отказал да служи на тези божества и се обърнал изцяло към Господа, единствения истински Бог. Поведението на Ибрахим е разкрито в Корана така:

И каза Ибрахим на баща си Азар: "Нима смяташ изваянията си за богове? виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда." И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените. И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: "Това е моят Господ", а когато залезе, рече: "Не обичам залязващите". И когато видял луната да изгрява, рече: "Това е моят Господ". А когато залезе, рече: "Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора." И когато видя слънцето да изгрява, рече: "Това е моят Господ, той е най-голямото". А когато залезе, рече: "О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате! Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите". (Сура Ал-Анам, 74-79)

В Корана не е споменато с подробности за родното място на Ибрахим, както и за областта, в която е живял. Но е съобщено, че той и Лут населявали близки една до друга земи и че живеели по едно и също време. Това става ясно от факта, че ангелите, изпратени до народа на Лут, първо дошли при Ибрахим, за да благовестят жена му за син, а след това отишли при Лут.

Един съществен момент относно Ибрахим, който е съобщен в Корана, но който не е посочен в Стария завет, е построяването на Кааба. В Корана се казва, че Кааба е построен от Ибрахим и неговия син Исмаил. Днес единственото нещо, което историците знаят за Кааба, е, че още от древни времена това е едно свещено място. Вкарването на идоли във вътрешността на Кааба по време на ‘Годините на невежество' преди появата на пророка Мохамед (с.а.с.) е следствие от дегенерацията и изкривяването на Божията религия, низпослана някога на Ибрахим.

Старият завет съдържа вероятно най-подробната информация за Ибрахим, въпреки че не е много надежден източник. Според Писанието Ибрахим е роден около 1900 г. пр. Хр. в град Ур, един от най-важните градове в тази епоха. Той бил разположен на югоизток от Месопотамия. Когато Ибрахим се родил, той бил наречен Аврам, по-късно обаче Бог променил името му на Авраам.

По времето на пророка Ибрахим в региона на Месопотамия преобладаващи били политеистичните религии. Богът Луна – ‘Син', бил сред най-важните божества. Хората изработвали статуи на тези божества и им се прекланяли. Отляво можете да видите статуи на ‘Син'. На гърдите на статуята ясно се вижда изображението на лунен сърп.

Зиккуратите, използвани като храмове и астрономически обсерватории, са били построени с помощта на най-напредналите технологии на онова време. Звездите, Луната и Слънцето са били основни обекти за преклонение и затова небето имало голямо значение. Вляво и отдолу са най-важните зиккурати на Месопотамия.

Според Стария завет един ден Бог поискал от Аврам да тръгне на път, да изостави своя град и народ, да отиде в една необитаема област и да създаде една нова общност там. Аврам, който тогава бил на възраст 75 г., се вслушал в този призив и потеглил заедно с безплодната си жена Сарайя, по-късно наречена Сара, което означавало принцеса, и братовия му син - Лот. Докато се движели към Обещаната земя, те спрели за малко в Харан и после продължили по пътя си. Когато стигнали до Ханаанската земя, обещана им от Бога, им било казано, че тази земя е специално избрана за тях и ще принадлежи само на тях. Когато Аврам навършил деветдесет и девет години, той сключил споразумение с Бог и името му било променено на Авраам. Той умрял на сто седемдесет и пет години и бил погребан в пещерата Махпелах, близо до град Хеброн (Ал-Халил) – Западния бряг, който днес е под израелска окупация. Тази земя, закупена от Ибрахим (Авраам) за определена сума пари, става първият негов и на рода му имот в Обетованата земя.

Старият завет и Коранът сякаш разказват за двама различни пророци, наричани Авраам и Ибрахим. В Корана Ибрахим е изпратен като пророк на един идолопоклоннически народ. Неговият народ се прекланял пред небето, звездите, Луната и множество други идоли. Ибрахим се борел срещу народа си, опитвал се да ги откъсне от суеверните им вярвания и неминуемо предизвикал гнева на цялата общност, включително и на баща му.

В действителност обаче нито едно от тези неща не е споменато в Стария завет. Не е споменато нито за хвърлянето на Ибрахим в огъня, нито за това, че строшил всички идоли, на които народът му се прекланял. В Стария завет, като цяло, Ибрахим е представен като прародител на Евреите. Очевидно е, че тази гледна точка е прокарана от върховете на Еврейската общност с цел излагане на преден план на идеята за "раса". Евреите вярват, че са народ, избран завинаги от Господа, и по-висш от останалите народи. Те преднамерено променили своята Божия книга, като добавяли и заличавали части от нея в съответствие с това вярване. Ето защо в Стария завет Ибрахим е изобразен само като прародител на Евреите.

Християните, които също вярват в Стария завет, смятат, че Ибрахим е прародител на Евреите, но с тази разлика, че според тях той не е Евреин, а Християнин. Християните, които не отдавали такова голямо значение на идеята за расата, така както Евреите, отстояват това становище и именно това е причината за неразбирателството и враждебността между двете религии. В Корана Бог дава следното обяснение на тези спорове:

О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим? Тората и Евангелието бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате? Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете. Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюслюманин, и не бе от съдружаващите. Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите. (Сура Ал-Имран, 65-68)

В Корана, за разлика от написаното в Стария завет, Ибрахим е представен като човек, който предупреждавал народа си да се побои от Бога и който се борел срещу тях в името на това. Още от младежка възраст той започнал да призовава хората да не се прекланят пред идолите. Неговият народ обаче му отвърнал, като се опитал да го убие. Успявайки да избяга от злонамереността на своя народ, Ибрахим емигрирал.



(За повече информация, моля вижте "Погубените народи " от Харун Яхя)

1) Everett C. Blake, Anna G. Edmonds, Biblical Sites in Turkey , Istanbul: Redhouse Press, 1977, s. 13.



Вие още можете да посетите сайта >> Погубените народи
Вие още можете да гледате филма >> Погубените народи 1
Вие още можете да гледате филма >> Погубените народи 2


 

ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 8

 

ТЪМНИНАТА В МОРЕТАТА И ВЪТРЕШНИТЕ ВЪЛНИ

ХАРУН ЯХЯ

 

Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях ­ облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види. Комуто Аллах не е отредил светлина, не ще има за него светлина. (Сура Нур, 40)

В книгата “Океани” ( “Oceans” ) като цяло обстановката в дълбоките морета е описана по следния начин:

Известно ни е, че тъмнината в дълбоките морета и океани започва от 200 или повече метри дълбочина. На една такава дълбочина няма почти никаква светлина. При дълбочина над 1000 метра пък вече не е възможно да попаднем на абсолютно никаква светлина. (1)


Днес ние имаме познания относно основната структура на морето, характерните особености на живеещите в него живи организми, солеността му, както и количеството вода, което съдържа, неговите площ и дълбочина. Оборудвани със съвременна технология подводници и специализирана апаратура позволяват на учените да получат тази информация.

За един човек е невъзможно без наличието на тези съоръжения да се гмурне на повече от 70 метра дълбочина. Той не може да оцелее в тъмните дълбини на океана, на 200 м дълбочина, без да му бъде оказвана помощ. Поради тази причина учените са успели да получат тези подробни сведения за моретата едва през последните години. В Корана обаче преди 1400 години ни е дадена информация за тъмнината в “морската бездна”.

На горната скица са изобразени вътрешните вълни, които се намират на повърхноста между два водни слоя с различна плътност. Долният от тези слоеве е плътен, а горният по-малко плътен. Този научен факт, който е съобщен преди 14 века в 40ти айят от сура Нур на Корана, е установен от съвремен-ните учени едва през последните години

Безспорно едно от чудесата на Корана е, че една такава информация ни е дадена в период, когато не е съществувало никакво оборудване, което да позволи на човека да се гмурне в дълбините на океаните.

Наред с това, използваният в сура Нур израз: "… като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях ­ облаци…" сочи към още едно научно чудо на Корана.

Учените наскоро откриха, че съществуват вътрешни вълни, които “се появяват на плътни междинни повърхности между слоеве с различна плътност”. Тези вътрешни вълни обгръщат дълбините на моретата и океаните, защото дълбоките води имат по-голяма плътност, отколкото водите над тях. Вътрешните вълни действат като външните (повърхностните) вълни. Те могат да се разбиват точно както и външните. Вътрешните вълни не могат да бъдат видени с човешко око, но те могат да бъдат уловени чрез изучаване на температурата или промените в солеността на определено място. (2)

Описанията в айята и горецитираното са в пълно съответствие. Без извършването на изследвания човек може да има информация единствено за намиращите се на повърхността на морето вълни. Не е възможно да има знание за вътрешни вълни, които се образуват вътре в морето. Но сура Нур Аллах насочва вниманието ни към друг вид вълни, които настъпват в дълбините на океаните. Разбира се, този факт, който учените откриват наскоро, показва още веднъж, че Коранът е Божието слово.

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) Danny Elder, John Pernetta, Oceans , Mitchell Beazley Publishers, London, 1991, s. 27.
(2) M. Grant Gross, Oceanography, A View of Earth , 6. bask?, Englewood Cliffs, Prentice-Hall Inc., 1993, s. 205.

 

 

ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 8


ЛЮБОВТА И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПРИ ЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА

ХАРУН ЯХЯ

 

Средният Изток...

Никак не е лесно да се оцелее в тази гореща, неплодородна земя. Дребничките същества, известни като арабски птици, обаче успяват да оцелеят при тези тежки условия. Защото те проявяват една изумителна солидарност и сътрудничество помежду си. Те правят всичко заедно. Дори и къпането...

След измиването започва слъчевата баня. Докато изсушават крилата си, те взаимно се почистват. Това е много важно за тяхното здравето. Те се грижат един за друг и никога не се изморяват или не се отегчават от това. Цялата работа е разпределена помежду им. Например намирането на храна за малките им е задача, която те изпълняват задружно. Цялата храна, която намерят, по-късно се разпределя по равно. Защитата на ятото също е разпределена по равно. Всяка птица, когато й дойде реда, застава на пост на върха на едно дърво. Когато дойде време за смяна, новият караул донася храна на другаря си, който ще бъде заменен, и поема поста. Тази служба е от ключово значение за сигурността на всички. Една пепелянка...

Птицата-караул веднага подава сигнал за опасност. Ятото се събира, за да се защити. Птиците също така се опитват да смутят змията и да й отвлекат вниманието. Младите птици показват своята сила и смелост, като предизвикват змията и се опитват да спечелят почит в ятото. След като опасността отмине живота се завръща в нормалното си състояние. Друга птица-караул поема своя пост. Пиленцата започват да си играят. И така, как става така, че тези птици проявяват едно толкова силно сътрудничество?

Нека да помислим и да продължим да задаваме въпроси. Животните, които наблюдавате, не притежават никакъв разум. Защо тогава едно животно да стои на пост и да пази другарите си? Човек би предположил, че то би трябвало да лети и да си търси храна. Но това, което то в действителност прави, е една голяма саможертва. То стои на пост като войник, сериозно и решително, без да хапне нищо. Кой е научил тези същества на саможертва? Кой им е казал да изложат на опасност живота си заради другарите си? Не съществува ни най-малко съмнение, че това е Всемогъщият Господ, техният Създател, Който е вселил в тези малки птички чувствата на единство, сътрудничество и самопожертвувание. Както ни е съобщено в 16-а сура от Корана, Господ вдъхва на животните необходимото поведение, за да ги запази живи.

Чувствата на саможертва и сътрудничество сред птиците са много силни. Солидарността и взаимната помощ, забележими при хвойновите дроздове, са друго чудо на сътворението. Тези птици живеят на ята от 30 - 40 представители. Единството и сплотеността винаги са много силни в рамките на ятото. Те отглеждат малките си наведнъж, полагайки огромни грижи. Най-яркият пример за солидарността в ятото може да бъде забелязан, когато малките са в опасност.

Ето я и опасността... един млад гарван... неговата цел са пиленцата...

Единият от караулите забелязва гарвана и предупреждава останалите. Те заемат своите позиции и отбранителните сили се събират. Една от птиците ядосано изкрясква и заплашва неканения гост. След това тази заплаха е превърната в действие. Всички те едновременно нападат неканения гост. Шокиран от контраатаката, гарванът се оттегля. Но бойците продължават с всички сили и повалят врага си. Гарванът се спасява от нападението с голяма трудност. Комуникацията, взаимопомощта и единството допринесоха за спасяването на живота на техните малки.

Един от отличителните белези на слона - най-големият бозайник на земята, е неговата преданост към другарите му. Саможертвата и взаимопомощта не са ограничени само до членовете на семейството. Те могат да бъдат забелязани в рамките на цялото стадо. Един горещ ден в африканските равнини...

Слоновете постоянно са в движение в търсене на храна и вода. Това почти пресъхнало езеро е единственият източник на вода наоколо...

Множество други животни, като се започне от диви волове, та се стигне до бикове, споделят тази вода с тях. Това бебе слон се затруднява да пие от водата, защото неговият хобот е все още много къс. За да достигне до водата то трябва силно да се наведе. Един от възрастните слонове случайно го блъсва и то цопва във водата. Ако бебето не излезне веднага, то, то ще потъне в калта и ще умре. Няма никакво време за губене...

Слонът майка кляка на земята и се навежда към рова. Тя поставя хобота си под бебето и се опитва да го издърпа. Другите слонове, виждайки това, се присъединяват към нея и всички заедно се опитват да издърпат бебето навън. И така започва усърдната спасителна операция. Стените са много стръмни. Ето защо една част от слоновете, разравяйки брега, се опитват да направят рампа, за да достигнат до бебето. Другите пък пропъждат биволите от мястото на произшествието. Защото, ако някое стадо дойде, за да пие вода близо до мястото, където е бебето, то това би попречило на спасителната операция. Най-накрая колективните усилия биват увенчани с успех. Бебето слон е спасено. Всеки слон от стадото отива при бебето и го помирисва с хобота си. Това е знак на привързаност сред слоновете. Привързаността и взаимопомощта в стадото спасиха живота на бебето слон.

Тази поразителна привързаност у живите същества е едно от чудесата на Божието сътворение. В един от айятите на Корана Бог повелява така:

“...Няма твар, която Аллах да не държи под Своята власт...” (Коран, 11:56)


ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - VIII

ХАРУН ЯХЯ

 

ПРОИЗХОДЪТ НА БОЗАЙНИЦИТЕ

Както бяхме споменали по-рано, еволюционната теория предполага, че някои въображаеми организми, напуснали морето, са се превърнали във влечуги, а птиците пък са се формирали в резултат на еволюцията на влечугите. Според същия сценарий влечугите са не само прародители на птиците, но и на бозайниците. Всъщност има големи структурни бездни между влечугите, чиито тела са покрити с люспи, които са студенокръвни и се размножават с яйца, и бозайниците, чиито тела са покрити с козина, които са топлокръвни и се размножават чрез раждане.

Пример за такава бездна е челюстната структура на влечугите и бозайниците. При бозайниците долната челюст се формира само от една кост и зъбите са разположени върху нея. Долната челюст на влечугите обаче се формира от по три малки кости и от двете страни. Друга съществена разлика е наличието на три кости (чукче, наковалня и стреме) в средното ухо на всички бозайници, докато те имат една кост в средното си ухо. Еволюционистите твърдят, че челюстта и средното ухо на влечугите постепенно са се преобразували в тези на бозайниците. Разбира се, без отговор остава въпросът как се е случило това. По-специално въпросът, на който никога не биха могли да отговорят, е как едно ухо с една кост може да се превърне в такова с три кости и как в същото време слуховият процес ще продължи да функционира. Не е чудно, че не е открита нито една вкаменелост, която да свърже влечугите с бозайниците. Поради тази причина палеонтологът-еволюционист Roger Lewin е принуден да каже: “преходът към първия бозайник е все още загадка”. 1

George Gaylord Simpson , който е един от най-големите еволюционни специалисти и създатели на неодарвинистката теория, прави следния коментар относно този толкова поразителен от гледна точка на еволюционистите факт:

“Най-объркващото явление в историята на земния живот е рязката промяна от Мезозойската, т.е. ерата на влечугите, към ерата на бозайниците. Това е все едно внезапно да падне завесата на сцената, където главните роли се играят от влечуги, и то по-точно от динозаври. А когато отново се вдигне, за да продължи същата пиеса, ще има ново разпределение на ролите, разпределение, в което всички главни роли се заемат от бозайници, от един едва забележим в предходните действия вид.” 2

Нещо повече, когато бозайниците внезапно се появили, те вече доста се различавали един от друг. Всички толкова различни животни като прилепи, коне, мишки и китове са бозайници и са се появили през един и същи геоложки период. Не е възможно да се направи еволюционна връзка между тези организми, дори и при наличие на най-развита фантазия.

Противно на историята за “човекоподобната маймуна”, която се налага на масите с интензивна медийна пропаганда, човекът се е появил на земята също внезапно и напълно оформен. Този пропаганден метод е причина за използването на “реконструкции”, наподобяващи за вкаменелости. Реконструкцията може да се обясни като рисуване на картина или конструиране на модел на организъм, базиращ се на една-единствена намерена кост, а понякога и само на част от нея. Всички “човекоподобни маймуни”, които виждаме във вестници, списания и филми, са реконструкции

Тъй като вкаменелостите, свързани с човешкия произход, обикновено са разбъркани и непълни, то е много вероятно каквото и да било предположение, основаващо се на тях, да бъде пълна спекулация. Поради тази причина реконструкциите, осъществени от еволюционистите, базиращи се на останките, са спекулативно подготвени, за да утвърдят еволюционната теза. Един антрополог от Харвардския университет, David R. Pilbeam , подчертава този факт, като казва: “поне в палеонтологията данните са толкова разпръснати, че теорията силно влияе на тълкуванията. Теориите в миналото ясно отразяваха нашите тогавашни идеологии вместо тези на действителните данни.” 3

Тук трябва да обърнем внимание на следното: реконструкциите, основаващи се на костните останки, могат да разкрият само най-общите характеристики на обекта, докато истинските отличителни детайли са меките тъкани, които бързо изчезват с времето. Следователно със спекулативните интерпретации на меките тъкани реконструираните рисунки и модели стават изцяло подвластни на въображението на човека, който ги създава. Earnst A. Hooten от Харвардският университет обяснява ситуацията така:

Много рисковано начинание е да се опиташ да възстановиш меките части. Органите като устни, очи, уши и нос нямат никаква връзка с костта, намираща се под тях. Например, следвайки същия модел, можем да оприличим черепа на неандерталеца на този на едно шимпанзе или на философ. Тези реставрации на древни видове хора имат много малка, ако въобще имат някаква научна стойност и се използват единствено за да заблудят обществото.... Поради тази причина не трябва да се вярва на реконструкциите. 4

Пристрастното тълкуване на останките или изработването на измислени реконструкции може да послужи като индикатор за това колко често еволюционистите прибягват към лъжи.

(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) Roger Lewin, "Bones of Mammals, Ancestors Fleshed Out", Science, vol 212, June 26, 1981, p. 1492
2) George Gaylord Simpson, Life Before Man, New York: Time-Life Books, 1972, p. 42
3) David R. Pilbeam, "Rearranging Our Family Tree", Nature, June 1978, p. 40
4) Earnest A. Hooton, Up From The Ape, New York: McMillan, 1931, p. 332


Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ


Отговори на еволюцонната пропаганда от медията...
В този уеб сайт можете да прочетете статии написани в отговор на неотдавна публикувани във вестниците, списанията, радио и телевизията изказвания на еволюционисти. Посетете сайта >>


 

ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET