HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Двадесет и трети ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае. (Сура Ал-Имран, 92)

През Съдния ден моят народ ще бъде събран с блестящи лица и сияещи ръце и крака. Нека всеки да увеличи това сияние колкото му сила дава. (Букхари и Муслим)


ТЕМА НА ДЕНЯ


ПОЗНАВАНЕ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА МАТЕРИЯТА
ОЗНАЧАВА КРАЙ НА МАТЕРИАЛИЗМА I

ХАРУН ЯХЯ

 

Философията на материализма е възглед, който е застрашен най-силно от факта, че материалният свят е само един образ, показван на нашата душа, и че не знаем дали извън мозъка ни съществува нещо или не. За да разберете това по-добре, ще е от полза да погледнем към общата дефиниция за материализъм. В материалистическите източници материализмът е дефиниран така:


През целия си живот Ленин казвал на своите последователи, че материята е безусловна реалност. Всъщност той произнасял едни от най-пламенните си речи пред впечатлените хора, формирани в мозъка му. Последователите му, от които черпел силата си, също са били само едни образи в неговия мозък.

Материализмът приема вечността и безпределността на света, приема, че той е неограничен във времето и пространството и че не е сътворен от Бог. 1

В 8ми том на енциклопедията Ларус (Larousse Encyclopedia) за материалистическата философия е дадена следната дефиниция:

Материализмът е доктрина, която не приема съществуването на каквото и да било друго вещество освен материята. Той е противоположен на идеализма, който гласи, че същността и съдържанието на реалността са породени от душата.

Както бихме могли да видим от това определение материалистическата философия третира материята като единственото нещо, което съществува безусловно, и освен материята не приема съществуването на нито едно същество или понятие. Така например материалистическата философия не приема съществуването на душата и се обръща към съзнанието като към плод на мозъчната дейност. Днес вече открито се знае, че това, което наричаме материя, се възприема в нашия мозък и е невъзможно по научен път да покажем, че тези възприятия имат материална същност извън нашия мозък. Това е така, защото е невъзможно да излезем от мозъците си и да осъществим контакт с материалните източници на нещата. Ако приемем този, обобщен в две изречения, факт, то не остават нито материя, нито материализъм. Дори ако си мислим, че възприятията ни имат материални съответствия извън мозъка ни, когато видим, че ние никога не можем да достигнем до тези съответствия, напълно излишно и безсмислено е да изграждаме философия относно материята - самото съществувание на която е съмнително, и на нея да се основава един възглед за живота.

Основната причина, поради която приелите материалистическата философия са обезпокоени от тази съществена тайна, скрита зад материята, и отказват да я приемат независимо от това, че тя е толкова очевидна, е, че те осъзнават, че това би означавало край на тяхната философия. През историята всеки един материалист се е смущавал от определянето на истинската същност на материята и дори са изказвали своето безпокойство, когато четат за този факт, обяснен в публикуваните от други материалисти книги. Така например един от лидерите на кървавата руска революция - Владимир Илич Ленин, в своята книга, написана преди около век, със заглавие “Материализъм и емпириокритицизъм” предупреждава своите последователи за този факт така:

Веднъж отрекли обективната реалност, предоставена ни под формата на усещания, вие вече сте загубили всяко едно оръжие срещу фидеизма, защото вие сте се подхлъзнали от агностицизма или субективизма – и това е всичко, от което фидеизмът се нуждае. Позволиш ли да ти заклещят пръста, по него ще се повлече цялата ти ръка, а после и самият ти. И от момента, в който приемете “усещането” не като образ от външния свят, а като специален “елемент”, цялото ви “Аз” ще бъде заклещено в идеализма, т. е. в разводнения, неуловим фидеизъм. Тогава усещането става на никой, разумът на никой, душата на никой и желанието на никой. 2

Тези думи показват колко неудобно този факт кара материалистите да се чувстват; Ленин силно се страхувал от него и искал да го изтрие както от своя, така и от ума на своите “другари”. Но материалистите днес са много по-обезпокоени, отколкото Ленин, защото те съзнават, че този факт сега е много по-ясен, конкретен и труден за опровергаване, отколкото е бил преди 100 години. Смятана в миналото за философска спекулация или въпрос на собствено мнение, нереалността на материята сега за първи път в историята е доказан по неоспорим и научно обоснован начин факт. Научният писател Линкълн Барнет казва, че дори загатване на тази възможност поражда тревога и страх у учените материалисти:

Докато философите редуцират цялата обективна действителност до свят от сенки, учените започват да осъзнават обезпокоителната ограниченост на човешките сетива. 3

В Турция и из целия свят тази тревога и страх могат да бъдат забелязани много отчетливо у всеки материалист, който е изправен пред този въпрос. Научното рухване на еволюционната теория, т.нар. основа на тяхната философия, вече беше голям шок за тях. Сега осъзнават, че започват да губят и самата материя, която е много по-голяма основа за тях, отколкото дарвинизмът, и преживяват един дори много по-голям шок. Те обявяват, че този въпрос е “най-голямата заплаха” за тях и че “напълно разрушава тяхната културна структура”.

В действителност това сочи към едно обещание разкрито на човешките същества от Бог в Корана. Там където истината излезе наяве, погрешните виждания са обречени на гибел:

И кажи: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (Сура Исра, 81)

Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я ­ погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]! (Сура Анбиа, 18)

Материализмът и тези, които го подкрепят през цялата човешка история, използват материята за претекст, за да се изправят срещу Бог, който ги е сътворил от небитието, дарил ги е с живот и е създал Вселената, за да живеят в нея. Задавайки повърхностни и благовидни въпроси като "Ако материята съществува, тогава къде в нея е Бог?", те отричат съществуването на Господ и полагат всякакви усилия, че да може и останалите да Го отрекат. Днес те виждат една от техните най-големи опори разрушена; тук описаната действителност "изтръгва с корените" тяхната философия и не оставя никаква възможност за по-нататъшна дискусия. Материята, на която са основали всичките си идеи, своя живот, своето високомерие и неверие, се изплъзва от ръцете им за секунда.

Продължението следва...


(За повече информация, моля вижте " Другото наименование на въображението: МАТЕРИЯ " от Харун Яхя)

1) Materyalist Felsefe Sozlugu, istanbul, Sosyal Yayinlar, 4. Baski, p. 326
2) V.I. Lenin, Materialism and Empiriocriticism, Progress Publishers, Moscow, 1970, p.334-335
3) Lincoln Barnett, The Universe and Dr. Einstein, William Sloane Associate, New York, 1948, p. 84

 

Вие още можете да прочетете или закупите книгата >> Да знаеш истината
Вие още можете да посетите сайта >> Тайната Отвъд Материята
Вие още можете да гледате филма >> Тайната oтвъд материята





ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 23

 

ОБМЕН НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА

ХАРУН ЯХЯ

 

Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Това е Аллах! Как сте подлъгани!
(Сура Анам, 95)

Така както е изобразено на картината мъртвите растения и животни, разлагани от бактерийте, се превръщат в минерали. Тези органични остатъци, които се смесват с почвата, изграждат основните хранителни източници на растенията. Поради тази причина този обмен на хранителните вещества има жизнено важно значение за всички живи организми.

 

В горния айят вниманието ни се насочва към информация за обмена на хранителните вещества, която е невъзможно да е била известна в периода на низпославане на Корана.

Когато един организъм умре, микроорганизмите веднага го раздробяват. По този начин мъртвото тяло бива разделено на органични молекули. Тези молекули се смесват с почвата и се превръщат в основен хранителен източник за растенията и животните, а оттам и за хората. Ако този обмен не съществуваше, то и животът нямаше да е възможен.

Бактериите са отговорни за подготвянето на необходимите на живите същества минерали и хранителни вещества. Докато растенията и животните са като мъртви през зимата, то всички минерали и хранителни вещества, които ще са им необходими, когато се съживят през лятото, се осигуряват от извършваните през зимата дейности от бактериите. През цялата зима бактериите, разлагайки органичните остатъци, т.е. умрелите животни и растения, ги превръщат в минерали. (1) По този начин, когато организмите се събудят напролет, ще намерят готови своите хранителни вещества. Благодарение на бактериите се извършва както “пролетно почистване” по местата, където се намират, така и подготвяне на достатъчно количество храна за природата, която се съживява през лятото.

Както се вижда, мъртвите организми играят първостепенна роля за живота на новите организми. Ето така с използвания в айята израз “изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото” обменът, който става, е представен по най-подходящия начин. Фактът, че в Корана преди векове е дадена толкова подробна информация, е още едно доказателство, че Коранът е Божието слово.

 

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) Bilim ve Teknik, Mayэs 1987, sayэ 234, s. 17

 


ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 23


ПАЯКЪТ: ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР II

ХАРУН ЯХЯ

 


Този вид паяци, наречен Динопис, обаче не чака жертвата си да попадне в паяжината, а изготвя подвижен капан. Той произвежда специални нишки, извършвайки 200 наподобяващи на цапвания с четка движения в минута. След това той свързва нишките една с друга по един много смислен начин. И смъртоносния капан е вече готов.


Той застава в засада на място, откъдето насекомите често минават. Острият му поглед улавя и най-малкото движение. След това той опакова своята жертва с една специална копринена нишка. За една вечер паякът улавя повече от една жертви, като за всяка една от тях изплита отделна паяжина. Тази паяжина е истинско чудо на дизайна. Жертвата няма никакъв шанс да избяга.


Начинът на ловуване на паякът Болъс представлява друго чудо на сътворението. Този паяк използва един неустоим метод за привличане на жертвата си – мъжкия молец. В своето тяло той също произвежда нишка, която е по-здрава от стомана. Тази нишка е покрита с лепливи капчицsи. Той провесва нишката от едно дърво, като че е въдица. И точно като някои рибар извършва леки хвърляния и чака търпеливо.


Тъй като паякът Болъс замята нишката си толкова бързо, че не може да бъде забелязана с човешко око, то тази снимка е направена използвайки специална техника.

Паякът използва един остроумен трик за привличане на жертвата си. Женския молец изпуска хормона феромон, за да привлече вниманието на мъжките. Паяците възпроизвеждат тази миризма и я поставят в края на своите капани. Мъжкия молец не може да устои на този капан. Когато молеца се приближи, паякът започва да замята нишката като ласо. И планът проработва. Плячката е уловена.

Веществото притежава една особена химична формула и може да бъде открито единствено при женските молци. Ако искаме да възпроизведем същото вещество, то ние ще трябва да преминем през редица стадии в една съвременна химична лаборатория. Ако предположим, че паякът използва собствения си разум, за да възпроизведе този хормон, то той ще трябва да проследи същия този път.

Той първо ще трябва да открие един женски молец и да научи как той привлича мъжкия. След това ще трябва да вземе проба от феромона на женския молец. Той ще трябва да го изследва и да осъществи лабораторни тестове съгласно откритата формула. След това ще трябва да прикрепи полученото вещество в края на своето ласо.

Този малък паяк обаче не притежава нито разума, нито образованието, нито пък химична лаборатория, за да може да проследи една такава процедура. Как тогава той успява да възпроизведе този феромон, също като един химик? Откъде му идва на ум да го залепи в края на своята нишка? Въпроси като тези ни отвеждат към една явна истина. Веществото феромон, молците, които го произвеждат, и паяците, които го използват за лов, всички те са сътворени от Бог. Тези примери още веднъж разкриват изкуството на сътворението на Бог, Господарят на цялата вселена и на всички живи същества в нея.


На снимката се вижда входа на капана на паяка Дортреп.

Друг вид, който използва изключително разумна техника при улавянето на жертвата си, е паякът Дортреп. Вместо да използва паяжина като другите паяци, този вид атакува изпод земята. Той първо си изкопава дупка в земята и след това, използвайки копринените нишки и почва, изработва един кръгъл капак за скривалището си. Той залепва единия край на капака за земята като панта. Паякът опъва обтегнати нишки навън от своето скривалище, и след това замаскирва нишките и входа на дупката си с почва или листа.

Благодарение на тази система той може да усети и най-малката вибрация навън от своята дупка и да се насочи направо към източника й. Сега вече капанът е готов. Приближава едно насекомо без да има представа, че нещо не е наред и ето, става жертва на паяка. Ето една мравка, която стъпва уверено върху листата. Това цвете е умело замаскираният капан на паяка.

Но как е възможно на един паяк, който не може нито да мисли, нито да разсъждава, да му дойде на ум да подготви капан и след това да постави своевременно предупреждаваща система извън него? Кой го е научил да прикрива скривалището си, копирайки цветята по земята? И това, което е още по-интересно, е факта, че всеки един паяк се ражда, знаейки техниката за ловуване характерна за неговия вид.


Тези паячета-бебета са инженери още от момента, в който са се появили на този свят. Наличието на голям брой малки в малък участък би могло да доведе до малки пречки, но в края на краищата всичко започва да работи като по часовник. Тези паячета-бебета скоро ще напуснат своята майка, за да си направят собствени домове. Без съмнение тази ситуация ни показва, че на паяците им е вдъхновено да плетат паяжини и да изготвят капани. Нито пък съществува съмнение, че Бог – Господарят на световете, е този, Който сътворява тези същества с техните превъзходни качества и ги вдъхновява за това, което трябва да направят.

 



Вие още можете да гледате филма >> За мислещи хора

 

 



ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - XXIII

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ГЕНЕТИЧНИТЕ ВАРИАЦИИ НЕ СА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

От времето на Дарвин до днес някои биологични явления биват тълкувани погрешно и представяни като доказателство за еволюционната теория. Начело на тях идва генетичната вариация (видоизменение). Това генетично събитие е причина представителите на един и същи животински вид или на една и съща група да притежават различни характерни особености. Например всички хора по света са носители основно на една и съща генетична информация, но някои имат тесни очни цепнатини, други червени коси, трети са с дълги носове, а четвърти пък са ниски – всичко това зависи от степента на потенциала за вариация на тази генетична информация.

Вариациите не представляват доказателства за еволюцията. Те не са нищо друго освен резултат от различни комбинации на вече съществуваща генетична информация. Така например в резултат на вариации в един род кучета могат да възникнат различни породи, но кучето не се превръща в друго животно.

Ако вземем и прочетем един защитаващ еволюцията учебник по биология, ще видим, че всички примери, които са представяни като “еволюционни доказателства”, са явления на генетични вариации. (Например различната форма на човката на сипката на остров Галапагос или отглежданите от животновъдите различни породи кучета) Вариациите обаче не представляват доказателства за еволюцията, защото те не са нищо друго освен резултат от различни комбинации на вече съществуваща генетична информация и не прибавят никакви нови характеристики към нея. Важното за еволюционната теория обаче е въпросът как ще се появи напълно нова информация, която да обуслови напълно нов животински вид.

За тези две различни явления (тоест вариацията в наличен животински вид и появяването на съвсем нов животински вид) биолозите-еволюционисти също така използват два различни термина. Единият е “микроеволюция”, а вторият “макроеволюция”. В действителност обаче при първия случай, т.е. при видоизменение в наличен животински вид, дори на “микро” ниво няма никаква “еволюция”, т.е. развитие към нов, различен вид. Поради тази причина тази преднамерена употреба е погрешна. В действителност понятието, което съответства на твърдението на еволюционната теория, е “макроеволюция”. Когато се каже еволюционна теория, то терминът, който се обсъжда, е именно този.

Ето тук има един много съществен момент. Хората, които нямат достатъчно познания по въпроса, могат да се подведат, че “след като микроеволюцията се извършва в рамките на кратък срок от време, то и макроеволюцията в продължение на милиарди години може да се осъществи”. Използвайки тази заблуда, еволюционистите се опитват да накарат хората да повярват в еволюционната теория.

Несъстоятелността на това схващане обаче, т.е. невъзможността вариацията да бъде “механизъм за макроеволюция”, от 80те години насам се знае и приема от научния свят. В една от статиите си в списание “ Еволюционна биология” ( Developmental Biology ) от 1996 г. биолозите-еволюционисти Гилбърт, Опиц и Раф обясняват този въпрос така:

“Генетичната информация може да е достатъчно средство за обясняване на микроеволюцията, но микроеволюционните промени, настъпващи в генетичната информация, не са от такъв вид, че да превърнат едно влечуго в бозайник или една риба в земноводно. Микроеволюцията може само да подпомогне представата за оцеляването на подходящите индивиди, но не и да обясни тяхното образуване. Така както Гудуин казва през 1995, “произходът на видовете, т.е. проблемът на Дарвин, продължава да бъде нерешен”.” ( Scott Gilbert, John Opitz, and Rudolf Raff, "Resynthesizing Evolutionary and Developmental Biology", Developmental Biology 173, Article No. 0032, 1996, стр. 361 )

Обобщеното заключение на цялата тази дискусия микроеволюция-макроеволюция е следното: живите организми са се появили на земята като “видове”, които са с различна структура. В рамките на тези видове благодарение на богатството в генните басейни е възможно образуването на различни вариации и подвидове. Но този процес, който осигурява видоизменения, никога не е ставал причина за настъпването на “еволюция”.


(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) David Pilbeam, "Humans Lose an Early Ancestor", Science, April 1982, pp. 6-7
2) Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, pp. 75-94


Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ

Това, което е описано в тази страница е важна истина, която е изненадала много хора и е променила възгледа им за живота. Тази истина може да бъде обобщена така: "Всички събития и предмети, с които се сблъскваме в реалния живот - сгради, хора, градове, коли, местности - всъщност всичко, което виждаме, държим, докосваме, помирисваме, вкусваме и чуваме, възникват като образи и усещания в нашия мозък." Посетете сайта >>


 


ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET