HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Двадесет и втори ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание . (Сура Ал-Балад, 17)

Без съмнение Всевишният Аллах е чист, обича чистотата. Изобилно дарява, обича даровете. Щедър е, обича щедростта. От сега нататък поддържайте чисто около домовете си. (Ет-Тъббюн Небави N:216)


ТЕМА НА ДЕНЯ


ВСИЧКИ ЦВЕТОВЕ СЕ ФОРМИРАТ В МОЗЪКА ВИ

ХАРУН ЯХЯ

 


Във външния свят няма цветове. Цветовете не се формират в очите и мозъка на наблюдаващия. Във външния свят съществуват единствено енергийни снопове с разнообразна дължина на вълните. Мозъкът ви е този, който трансформира тази енергия в цветове.

Цветовете също са създадени в мозъка ви. Още от момента на раждането си ние влизаме в контакт с една цветна среда и изпъстрен с цветове свят. Във Вселената обаче няма нито един цвят. Цветовете се образуват в мозъка ни. Отвън съществуват само електромагнитни вълни с различни амплитуди и честоти. Това, което достига до нашия мозък, е енергията, идваща от тези вълни. Ние наричаме това "светлина", въпреки че това не е светлината, която ние познаваме - светеща и бляскава. Тя е просто енергия. Когато мозъкът ни интерпретира тази енергия, измервайки различните честоти на вълните, ние започваме да виждаме "цветове". В действителност морето не е синьо, тревата не е зелена, почвата не е кафява и плодовете не са разноцветни. Те изглеждат така поради начина, по който ги възприемаме в мозъка си. Даниел С. Денет, който е известен с книгата си за мозъка и съзнанието, обобщава този всеобщо приет факт така:

Споделеното знание е, че съвременната наука премахва цвета от физическия свят, като го замества с безцветно електромагнитно излъчване с разнообразни дължини на вълните. 1


В "Изумителният мозък" Р.Орнщейн и Р.Ф.Томпсън излагат начина, по който цветовете се формират, така:

'Цветът' сам по себе си не съществува във външния свят; той съществува единствено в окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове. 2

В ретината на окото съществуват три групи конусовидни клетки, всяка от които реагира на светлинните вълни с различна дължина. Първата от тези групи е чувствителна към червената светлина, втората е чувствителна към синята светлина, а третата - към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове.

Извън мозъка ви не съществуват нито светлина, нито цветове. Цветовете и светлината се формират в мозъка ви.

За да можете да разберете защо това е така, трябва да направим анализ на това как виждаме цветовете. Слънчевата светлина достига до предмет, всеки един предмет пък отразява светлината във вълни, които имат различни честоти. Светлината, която има променлива честота, достига до окото. (Помнете, че терминът "светлина", който използваме тук, в действителност се отнася до електромагнитните вълни и фотони, а не до формираната в мозъка ни светлина.) Възприемането на цвета започва в конусовидните клетки, всяка една от които реагира на различните по честота светлинни лъчи. Първата група е чувствителна към червената светлина, втората към синята светлина, а третата към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове. Достигащата до конусовидните клетки светлина обаче сама не може да създаде цветове. Джереми Нетънс от Медицинския университет "Джон Хопкинс" обяснява по следния начин факта, че клетките в окото не формират цветовете:

Всичко, което един-единствен конус може да направи, е да улови светлината и да ви каже нещо за нейната плътност. Той не ви казва нищо относно цвета. 3

Поради съвършеното Божие сътворение ние виждаме електрическите сигнали като светъл свят, изпълнен с цветове, които пък са съставени от милиони цветни нюанси, и ние се наслаждаваме на това, което виждаме. Това е едно необикновено чудо, което трябва да бъде обмислено много внимателно.

Благодарение на пигмента си конусовидните клетки превръщат информацията, която получават относно цветовете, в електрически сигнали. Нервните клетки, свързани с конусовидните клетки, предават тези електрически сигнали до една специална област в мозъка. Мястото, където виждаме един изпъстрен с цветове свят, е тази специална област в мозъка. Това ни показва, че извън мозъка не съществуват нито цветове, нито светлина. Съществува само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината съществуват единствено в мозъка ни. В действителност ние не виждаме една червена роза като червена просто защото тя е червена. Интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да възприемаме розата като червена.

Далтонизмът е доказателство за това, че цветовете се формират в мозъка. Едно малко нараняване на ретината би довело до далтонизъм. Човек, който страда от далтонизъм, не може да направи разлика между червения и зеления цвят. Дали един външен предмет има цвят или не, не е от значение, защото причината, поради която виждаме предметите цветни, не е това, че те имат цвят. Това ни довежда до заключението, че всяко качество, което вярваме, че принадлежи на предметите, не е във външния свят, а в мозъка ни. Но тъй като ние никога няма да можем да преминем отвъд възприятията си и да достигнем до външния свят, то ние никога не бихме могли да докажем съществуването на материята и цветовете. Известният философ Бъркли признава този факт със следните думи:

Ако едно и също нещо може да бъде червено и топло за някои и обратното за други, то това означава, че ние сме под влиянието на недоразумения и че "нещата" съществуват единствено в мозъка ни. 4

На картината вляво зелената зона от лявата страна изглежда, че е по-тъмна от тази в дясната страна. В действителност обаче, както е показано на картината вдясно, двата зелени цвята са в един и същи тон. Червеният и оранжевият цвят, разположени до зелените, ни подвеждат така, че да си мислим, че двата зелени цвята са в два различни тона. Това отново показва факта, че ние не виждаме действителния материален свят, а единствено неговата интерпретация в мозъка ни.


(За повече информация, моля вижте " Другото наименование на въображението: МАТЕРИЯ " от Харун Яхя)

1) Daniel C Dennett, Brainchildren, Essays on Designing Minds, The MIT Press, Cambridge, 1998, s. 142
2) Daniel C Dennett, Brainchildren, Essays on Designing Minds, s. 142
3) www.hhmi.org/senses/a/a110.htm
4) George Politzer, Felsefenin Baslangic Ilkeleri, Sosyal Yayinlari, Cev: Enver Aytekin, Istanbul: 1976, s.40

 

Вие още можете да прочетете или закупите книгата >> Малкият човек в кулата
Вие още можете да посетите сайта >> Тайната Отвъд Материята
Вие още можете да гледате филма >> Тайната oтвъд материята





ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 22

 

ОБРАЗУВАНЕТО НА ГРАДУШКАТА, МЪЛНИЯТА
И ГРЪМОТЕВИЦАТА

ХАРУН ЯХЯ

 

... И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението . (Сура Нур, 43)

  В горния айят се подчертава връзката между светкавицата и градушката. Когато проучим какво е въздействието на градушката върху образуването на светкавицата, виждаме, че айятът насочва към един важен метеорологичен факт. В книгата със заглавие “Метеорологията днес” (“ Meterology Today” ) е направено следното обяснение за възникването на градушката и светкавицата:

Eлектрическото зареждане на дъждовния облак се формира от непрекъснатото раздвояване на дъждовните капки. С раздвояването на капчиците положителния заряд се издига към горната част на облака, а отрицателният остава отдолу. При това положение на почвената повърхност ще се образува положителен заряд и ще падне гръмотевица.

С изсипването на градушката от изградената от изключително студени капки и ледени кристали облачна област облаците се зареждат с електричество. Когато водните капки се сблъскат с парченцата град, в момента на допира се вледеняват и губят от потенциалната си топлина. Това спомага повърхността на парченцата град да останат по-топли от на околността на ледените кристали. Когато парченцата град се допрат до ледените кристали, се случва едно важно събитие. Електроните протичат от по-студения към по-топлия и в резултат на това градушката става отрицателно заредена. Същият ефект се получава и когато изключително студените водни капки се допрат до парченце град, както и при строшаването на много малки положително заредени ледени парченца. Докато по-леките и положително заредени частици биват отнесени от въздушното течение към горната част на облака, градушката, която остава отрицателно заредена, пада надолу към долната част на облака. Ето така долният край на облака става отрицателно зареден. Това отрицателно зареждане се освобождава към земната повърхност под формата на гръмотевица. От тази гледна точка градушката играе първостепена роля при образуването на гръмотевицата. (1)

В долния айят пък е обърнато внимание на връзката между дъждовните облаци и светкавиците, както и на последователността на протичането им. Тези описания напълно хармонират с научните открития:

Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето ­ в него има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците, с уплах пред смъртта... (Сура Бакара, 19)

Дъждовните облаци са под формата на много големи маси с широчина 25.6 км - 256 км 2 и височина 9000-12000 м. Поради тази невероятна дебелина в долната част на облаците е тъмно. Поради голямото количество водни и ледени частици, от които е изграден облакът, през него не могат да проникнат слънчеви лъчи. Поради тази плътност много малко слънчеви лъчи, минавайки през облаците, достигат до земната повърхност и това е причината човек, който погледне отдолу, да вижда облаците като тъмни. Тъмнината в горната част на облака е по-малка и с приближаване към земната повърхност тъмнината нараства. (2)

След тъмнината , в айята вниманието ни е отправено към образуването на гръмотевиците и светкавиците. Етапите на формирането им са следните: във вътрешността на дъждовните облаци се образува натрупване на електрически заряди. Това наелектризиране се получава в резултат на процеси като замръзване, разлагане на капчиците, наелектризиране по време на допир. Едно такова натрупване на електрически заряди, което преминава в състояние, при което навлизащият отстрани въздух да не може да ги изолира, се освобождава между положителните и отрицателните полюси под формата една голяма искра. Минималното напрежение между двата противоположно заредени полюса достига до 1 милиард волта. Искрата може да се образува вътре в самия облак, да протече от положително заредения полюс на един облак към отрицателно заредения полюс на друг облак, или може да се освободи от облака към земната повърхност. Тези искри формират заслепителните светкавици. Огромното електрическо разреждане по време на протичане на светкавицата е причина за образуването на високи температури (10000 °C). В резултат на това във въздуха става внезапно разширяване и под формата на много силно бумтене се появява гръмотевицата. (3)

Както се вижда, в един дъждовен облак последователно се образуват първо тъмни пластове, после електрически искри, известни като светкавици, и най-накрая бумтящ звук, познат ни като гръмотевица. Всичко, което съвременната наука казва по отношение на причините за формирането на облаците, светкавиците и гръмотевиците, се намира в голямо съответствие с всички описания от айятите от Корана.

 

 

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) C. Donald Ahrens, Meterology Today: An introduction to weather, climate and environment , 3. bask?, West Publishing Company, 1988, St. Paul, s. 437.
(2) http://webhome.idirect.com/~alila/Writings/Physics.htm; The Quran and Modern Physics.
(3) http://webhome.idirect.com/~alila/Writings/Physics.htm; The Quran and Modern Physics.

 


ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 22


ПАЯКЪТ: ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР I

ХАРУН ЯХЯ

 

Всеки, многократно в своя живот, е виждал мъничкото създание известно като паяк: може би в къщи, на село или пък в градината. Това малко създание привлича вниманието на много малко хора, но в действителност то е едно от същинските показатели за изкуството на Божието сътворение. За да видим това ние трябва да разгледаме паякът малко по-отблизо.

Първото нещо, което му идва на ум на човек, когато помисли за паяците, са техните паяжини. Тези паяжини са чудо на дизайна. Паяжината на паяка си има собствен архитектурен план, придружен от инженерни изчисления. Ако увеличим един паяк до размера на човек, то паяжината, която той изтъкава, ще бъде с височина от около 150 метра. Такава е и височината на един 50-етажен небостъргач. Ако паякът бе толкова голям, че да може да направи паяжина с големина 50 метра, то тази паяжина би била достатъчно здрава, че да спре дори един Джъмбо-джет.

Как тогава паяците изтъкават паяжини с такова качество? За да успее, паякът първо трябва да подготви проект, също като архитект. Това е така, защото една архитектурна постройка, с такъв размер и здравина, е невъзможно да бъде построена без един такъв проект. След като проектът стане готов, паякът, подобно на един инженер конструктор, трябва да изчисли какво натоварване ще има и в кои части на паяжината ще бъде то. В противен случай паяжината просто ще се разпадне.


На картината отгоре е представен процеса на изграждане на паяжина.

Когато разгледаме начинът, по който паякът изтъкава своята паяжина, то виждаме едно истинско чудо. Първо, паякът хвърля произведената от него нишка във въздуха, след което въздушните течения я пренасят до определена точка, където тя се закрепя. След това започва и строителната дейност. За изплитането на една паяжина биха му били необходими час или малко повече.

Паякът първо опъва здрави и обтегнати нишки от центъра навън, като по този начин подготвя скелета на паяжината. След това използва хлабави и лепливи нишки, за да попълни свръзките отвън навътре. И сега капанът е готов. Нишките, които паякът използва, са толкова голямо чудо, колкото и самата паяжина. Копринената нишка на паяка е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Издръжливостта й на опън е 150,000 кг. на квадратен метър. Ако се направи въже от паякова нишка с диаметър 30 см., то то би могло да издържи тежестта на 150 коли.

Смята се, че проиведеното
по модел на паяковата нишка вещество ще бъде достатъчно здраво, че да се използва в производството на противокуршумно облекло


Учените използвали паяковата нишка като модел при производството на веществото, известно като Кевлар, което се използва при изработването на противокуршумни жилетки. Един куршум, движещ се със скорост от 150 м/сек., може да разкъса повечето неща, с които осъществи контакт, но не и тъкан, изработена от Кевлар. Всъщност нишката на паяка е 10 пъти по-здрава от Кевлара. Тя също така е по-тънка от човешки косъм, по-лека от памук и по-здрава от стомана, и е призната за най-здравия материал на света.

Стоманата, която е един от най-здравите материали, с които човек разполага, се произвежда в големи индустриални заводи, използвайки желязо, поставяно в пещи с температура от хиляди градуси. Тя е специално устроена, така че да бъде силно устойчива, и се изпозлзва при големи постройки, високи сгради и при строителството на мостове. Паякът произвежда материал, който е 5 пъти по-здрав от стоманата и при това без да има нито пещи, нито пък някаква технология.

Той е едно малко същество без никаква умствена способност. Огромно чудо е, че едно малко създание, като това, може да изработва нишка по-здрава от стоманата и използвайки тази нишка да изгражда конструкция, по начинът, по който архитектите и инженерите правят това. Хората обикновено мислят, че паяците са същества, които използват паяжините си, за да улавят своята плячка.

Продължението следва...



Вие още можете да гледате филма >> За мислещи хора

 

 



ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - XXII

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ВИДОВЕ И ВАРИАЦИИ

Вариацията е термин, използван в генетиката, и означава “ видоизменение “. Това генетично събитие е причина представителите на един и същи животински вид или на една и съща група да притежават различни характерни особености. Например всички хора по света са носители основно на една и съща генетична информация, но някои имат тънки очни цепнатини, други червени коси, трети са с дълги носове, а четвърти пък са ниски, всичко това зависи от степента на потенциала за вариация на тази генетична информация.

Еволюционистите обаче се опитват да представят вариациите, съществуващи в даден вид, като доказателство за теорията. Всъщност вариациите не представляват доказателства за еволюцията, защото те не са нищо друго освен един резултат от различни комбинации на вече съществуваща генетична информация и не прибавят никакви нови характеристики към нея.

Вариациите винаги са в рамките на генетичната информация. В генетиката тази граница се нарича “генен басейн“. Всички характеристики, съдържащи се в генния басейн на даден вид, в зависимост от вариациите могат да се проявят по различен начин. Например в резултат на вариация в един тип влечуги могат да се появят видове, които имат сравнително дълги тела или къси крака - както за дългите, така и за късите крака съществува информация в генния басейн на влечугите. Вариациите обаче не превръщат влечугите в птици, като им прибавят крила или пера или като променят техния метаболизъм. Такава промяна изисква увеличаването на генетичната информация на живия организъм, което от своя страна при вариациите е абсолютно невъзможно.

Дарвин не е бил наясно с този факт, когато е формулирал своята теория. Той е мислел, че вариациите нямат никакво ограничение. В една статия, която пише през 1844 година, той казва: “Много (по-голямата част) от авторите смятат, че вариацията има някакви граници, но не мога да открия нито един факт, на който това вярване се основава “. 1

В “Произходът на видовете“ той представя различни примери на вариации като най-важното доказателство за неговата теория. Например според Дарвин животновъдите, които отглеждат различни видове едър рогат добитък, за да могат да създадат такива видове, които да дават повече мляко, трябва в крайна сметка да ги превърнат в други видове. Схващането на Дарвин за “безгранична вариация“ най-добре проличава в следното изречение от книгата му “ Произходът на видовете “:

“Аз не виждам никакви пречки една порода мечки чрез естествен отбор да придобие все повече и повече водни навици, все повече и повече да разшири устата си, докато накрая не се получи едно толкова огромно същество като кита “. 2

Причината Дарвин да дава толкова пресилен пример е примитивното разбиране на науката по онова време. Науката на 20 -ти век обаче е постулирала принципа за “генетичната стабилност“ (genetic homeostasis), базиран на резултатите от експерименти извършени върху живи организми. Този принцип излага становището, че всички опити за чифтосване, извършени с цел придобиването на нови вариации, са неубедителни, и че съществуват строги бариери между различните видове живи организми. Това означава, че е абсолютно невъзможно животновъдите да превърнат кравите в друг вид като правят различни вариации между тях, както Дарвин твърди.

Norman Macbeth , който опровергава дарвинизма, в своята книга “Разглеждането на Дарвин отново“ (“ Darwin Retried” ) казва:

“Сърцевината на проблема е дали живите организми наистина се видоизменят безкрайно... Видовете изглеждат стабилни. Всички ние сме чували за разочаровани животновъди, които докарват своята работа до определен момент, където виждат, че животните или растенията се връщат в началното си състояние. Въпреки упоритите усилия в продължение на два или три века никога не бе постигнат успех в производството на синя роза или черно лале”. 3

Luther Burbank, смятан за най-големия специалист по отглеждане на животни на всички времена, обяснява този факт, като казва: “съществуват граници в развитието на един организъм и тези граници следват един закон “. 4

По отношение на този въпрос датският учен W.L. Johannsen коментира: “Вариациите, на които Дарвин и Wallace поставят ударение, не могат избирателно да преминават отвъд определена точка, че едно такова видоизменение не съдържа тайната на “неопределената изходна точка“. 5


(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) The Merck Manual of Medical Information, Home edition, New Jersey: Merck & Co., Inc. The Merck Publishing Group, Rahway, 1997.
2) H. Enoch, Creation and Evolution, New York: 1966, s. 18-19.
3) Frank Salisbury, "Doubts About the Modern Synthetic Theory of Evolution", American Biology Teacher, Eylul 1971, s. 338.
4) Michael Denton. Evolution: A Theory in Crisis, London, Burnett Books, 1985, s. 145.
5) W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Thomas Nelson Co., Nashville: 1991, ss. 98-99; Percival Davis, Dean Kenyon, Of Pandas and People, Haughton Publishing Co., 1990, s. 35-38.

Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ


Много общества, въстанали срещу волята на Господа и отнесли се вражески към изпратените от Него Пророци, били напълно заличени от лицето на земята. Всички те били погубени – някои с избухване на вулкан, други с пагубен потоп, а трети с пясъчна буря.... Тези общества, според казаното в Корана, трябва да ни бъдат за урок.
В този сайт са разгледани тези поучителни наказания, опирайки се на айяти от Корана и археологически открития.
Посетете сайта >>

 


ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET