HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Седемнадесети ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече. (Сура Ал-Имран, 110)

Аллах няма да се отнесе милостиво към този, който не проявява милостивост към хората. (Ахмад)


ТЕМА НА ДЕНЯ


ЗНАЧЕНИЕТО НА СМИРЕНИЕТО ПРЕД СЪДБАТА II

ХАРУН ЯХЯ


Всяко съществуващо нещо е създадено със съдба. Дори преди една ваза да бъде изработена, при Бог е определено кой ще я направи и в какъв стил ще бъде изработена тя, кой ще я купи и откъде, в каква къща и в кой ъгъл ще бъде поставена, както и в кой ден, в кой момент и причината, поради която ще падне и ще се счупи.

Всяко съществуващо нещо е създадено със съдба. Дори преди една ваза да бъде изработена, при Бог е определено кой ще я направи и в какъв стил ще бъде изработена тя, кой ще я купи и откъде, в каква къща и в кой ъгъл ще бъде поставена, както и в кой ден, в кой момент и причината, поради която ще падне и ще се счупи.

Следователно безсмислено е човек да се притеснява и да се страхува за живот, всеки момент от който е изживян, засвидетелстван и все още съществуващ в Божията памет. Без значение какви усилия полага и колко е обезпокоен, всички - неговите деца, съпруга, приятели и роднини, ще живеят живота, който им е подготвен при Бог.

При това положение всеки съвестен и разумен човек, който проумее тази действителност, трябва да се отдаде смирено на Бог и на отредената му съдба. Всъщност всички хора така или иначе вече са в подчинение на Бог и са сътворени отдадени на него. Без значение дали това му харесва или не, човек живее в подчинение на съдбата, която Бог е сътворил за него. Човек, който отрича своята съдба, е неверник, защото в съдбата му е отредено да бъде "неверник".

Тези, които се отдадат на Господ с желание, могат да се надяват да се наслаждават на Божията воля и милост и да спечелят място в рая; те ще живеят един охолен живот в безопасност и щастие както на този свят, така и в отвъдното. Това е така, защото човек, който се е подчинил на Бога, знаейки, че за него няма нищо по-добро от съдбата, която Бог му е отредил, няма да има от какво да се бои и за какво да се тревожи. Този човек ще полага всякакви усилия, но той знае, че всяко едно от тях е отредено в съдбата му и каквото и да направи, той не може да промени това, което му е писано.

Всеки вярващ трябва да се отдаде на съдбата, която му е предопределена от Бог. В лицето на това, което му се случва, той трябва да направи всичко възможно, за да разбере причините за тези неща, да вземе предпазни мерки и да се опита да ги насочи към благоприятно развитие. Но ще бъде спокоен, защото ще знае, че всичко се случва в съответствие със съдбата и че Бог му е отредил най-благоприятните неща. Като пример за това в Корана се споменава за мерките за сигурност, които Яков (м.н.) предприема за своите синове. За да предпази синовете си от злонамерени хора, Яков ги съветва да влязат в града през различни врати, но да не забравят, че това не би повлияло на предопределената им от Бог съдба:

И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!” (Сура Юсуф,67)

Хората могат да направят каквото пожелаят, но те не могат да променят съдбата си. Това е разкрито в следния айят:

После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.” ( Сура Ал-Имран, 154)

От този айят ясно виждаме, че дори ако човек се откаже да извърши нещо в името на Бог, за да избяга от смъртта, ако му е писано да умре, то той в крайна сметка ще умре. Дори пътищата и методите, които един човек предприема, за да не умре, са определени в съдбата му и всеки ще изживее това, което му е отредено в съдбата. В този айят Бог също така разкрива на хората, че причината да създава отделните събития в съдбата им е за да ги изпита и да пречисти сърцата им.

В Корана е казано, че смъртта на всеки е предопределена при Бог и че зачеването на всяко едно бебе става с Негово позволение.

Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание. И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в книга. Това е лесно за Аллах. (Сура Фатир, 11)

В долуцитирания айят е разкрито, че всичко, което човек върши, е записано дума по дума и че това, което влезлите в рая изпитват, са също така вече изживени неща. Така както казахме по-рано, истинският живот в рая е бъдеще за нас. Но животът на тези, които са в рая, техните разговори и пиршества са в момента в Божията памет. Преди нашето раждане бъдещето на човечеството в този и в отвъдния свят също е било изживяно при Бог в рамките на един-единствен момент и също се съхранява в Божията памет.

Всичко, малко или голямо, е записано. Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки ­ истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия. (Сура Камар, 52-55)

Дори преди една кола да бъде произведена, в нейната съдба е определено какъв цвят ще бъде, кой ще я купи и дори как ще изглежда в моргата за коли.

От този начин на изразяване в Корана можем да разберем, че при Бог времето е като един миг и за него няма минало и бъдеще. Както виждаме, някои неща, които за нас ще станат в бъдеще, в Корана са разкрити като случили се преди много време. Това е така, защото Бог е сътворил миналото и бъдещето като един-единствен момент. Следователно събитие, което трябва да се случи в бъдеще, в действителност вече се е случило, но тъй като ние не можем да разберем това, си мислим, че то е бъдещо. Така например в айятите, където се описва как човешките индивиди ще отговарят за делата си пред Бог, се разбира, че това се е случило преди доста време.

И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги ­ станали ­ чакат! И ще засияе земята със светлината на нейния Господ. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени... И на тълпи ще бъдат подкарани към Ада неверниците... А богобоязливите ще бъдат поведени към Рая на групи... (Сура Зумар, 68-73)

Ето и други примери от Корана:

И с всеки човек ще дойде водач и свидетел [от ангелите]. (Сура Каф, 21)
И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. (Сура Хакка, 16)
И ще ги възнагради, защото бяха търпеливи ­ с Градина и с коприна, облегнати там на престоли. Не ще виждат там ни зной, ни мраз. (Сура Инсан, 12-13)
И Адът ще бъде показан на всеки, който вижда... (Сура Назиат, 36)
Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците. (Сура Мутаффифин, 34)
И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам. (Сура Кахф, 53)

В горните айяти събитията, които ще ни се случат след смъртта, са описани като вече завършили. Това е защото Бог не е ограничен в относителните величини на времето като нас. Бог е повелил всички тези събития извън времето; хората са ги извършили, всички тези събития са изживени и завършили. Долуцитираният айят разкрива, че всяко едно събитие, било то малко или голямо, се случва със знанието на Бог и е записано в една книга.

С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга. (Сура Юнус, 61)



(За повече информация, моля вижте " Другото наименование на въображението: МАТЕРИЯ " от Харун Яхя)


Вие още можете да прочетете или закупите книгата >> Да знаеш истината
Вие още можете да посетите сайта >> Тайната Отвъд Материята
Вие още можете да гледате филма >> Тайната oтвъд материята




ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 17

 

ДВИЖЕНИЕТО НА ПЛАНИНИТЕ

ХАРУН ЯХЯ

 

Фактът, че планините не са неподвижни, както изглеждат, а се намират в едно постоянно движение е съобщен в един айят така:

И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават... (Сура Намл, 88)

Това движение на планините се дължи на движението на земната кора, върху която са разположени. Земната кора се движи сякаш плава върху мантията, която е с по-голяма плътност от нея. За първи път в началото на 20ти век немският учен Алфред Вегенер съобщава, че в началните периоди след възникването на Земята континентите са били слепени един за друг и след това започват да се придвижват в различни посоки, разделят се и се отдалечават един от друг.

Но геолозите успяват да разберат правотата на Вегенер 50 години след неговата смърт, т.е. след 1980 година. Така както Вегенер пише в една своя статия, публикувана през 1915 г., преди около 500 милиона години парчетата суша са били слепени едно за друго и този голям къс земя, наречен Пангея, бил разположен на Южния полюс. Преди около 180 милиона години Пангея се разделя на две. Единият от тези два придвижващи се в различни посоки континенти е Гондвана, който включвал в себе си съвременните Африка, Южна Америка, Южна Европа, Близкия изток, Индия, Австралия и Антарктида. А вторият, състоящ се от Европа, Северна Америка, Азия и Гренландия, е бил Лавразия. В последващите след това разделение 150 години през различно време Гондвана и Лавразия се разделят на още по-малки парчета.

Ето тези формирали се от разделянето на Пангея континенти, променяйки непрекъснато разпределението между сушата и водата, се придвижват по повърхността на Земята с няколко сантиметра годишно.

Откритието, в резултат на геоложки изследвания, извършени в началото на 20ти век, на това движение на земната кора е описано по следния начин в научните източници:

Земната повърхност, която е с дебелина 100 км и се образува от земната кора и мантията, се състои от части, наречени “пластове”. Земната повърхност е съставена от шест големи пласта и множество малки. Според теорията, наречена “тектоника на пластовете”, тези слоеве, носейки със себе си континентите и дъното на океаните, се придвижват по Земята... Изчислено е, че континенталните движения са между 1 и 5 см. Дотолкова, доколкото пластовете се придвижват по този начин, в географията на Земята настъпват промени. Така например Атлантическият океан се разширява с всяка изминала година. 1

Важна точка, която трябва да отбележим тук, е следната: в айята Аллах съобщава за движението на планините като “отминаване”. Дори днес за това движение учените използват английския термин "continental drift", или “континентален дрейф”. 2

Дрейфът на континентите е факт, който не би могъл да бъде забелязан по времето, когато Коранът бива низпослан и с използвания в айята израз: “и ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни” Аллах ни съобщава предварително каква ще бъде реакцията на хората. Но след това съобщава за факта, че планините се носят, така както се носят и облаците. Така че, както се вижда, е обърнато специално внимание на движението на земния слой, на който са разположени планините.

Фактът, че тази истина, която науката открива неотдавна, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от чудесата му.

 

 

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) Carolyn Sheets, Robert Gardner, Samuel F. Howe, General Science, Allyn and Bacon Inc. Newton.Massachusetts, 1985, s. 305.
(2) Powers of Nature , National Geographic Society, Washington D.C., 1978, ss.12-13.


 


ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 17


САМОЖЕРТВАТА НА ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ

ХАРУН ЯХЯ

 

Бреговете на река Нил. Тези води и брегове са много опасни. И за да се отглеждат малки тук е необходимо преодоляването на множество опасности. Видът птици, на снимката вляво, трябва да си направи гнездо на бреговете, които са изпълнени с крокодили.

Птицата се движи много бавно и се опитва да не привлече вниманието на крокодилите. За място, където ще изгради гнездото си, тя умишлено избира там, където женските крокодили са оставили яйцата си. Това е така, защото по време на периода за снасяне на яйцата женските крокодили са много спокойни и кротки, и не представляват опасност за птиците.

След време, от яйцата на птицата се излюпват малки пиленца. Тези пиленца обаче все още са в опасност...


Птиците-родители предизвикват гущера.

Както майката, така и бащата усилено използват телата си, за да защитят малките си и да предизвикат опасния гущер. Гущерът би могъл да убие птицата, но тя е готова да умре, за да спаси малките си. В лицето на тази решителност и смелост на птицата гущерът се отказва.

Нещата обаче се променят, когато един гладен и агресивен мъжки крокодил се доближи до гнездото. Пиленцата се вледеняват. Tози път птицата-майка демонстрира едно различно поведение. Тя разтваря крилата си и ги удря в земята. Тя не се опълчва директно срещу нападателя. Напротив, тя се преструва на ранена и предизвиква нападателя да я атакува. По този начин тя отклонява опасността от гнездото.

Крокодилът следва птицата, която се преструва на ранена. По този начин тя цели да отклони вниманието му от малките й.

Заблудата върши работа... Крокодилът последва предполагаемо ранената птица и се отдалечава от гнездото. След това вниманието му е привлечено от един гущер и той напълно се отдалечава от това място.

Благодарение на чувството за саможертва, вдъхнато им от Господ, птиците майка и баща рискуват собствения си живот, за да спасят малките си.

 


Вие още можете да гледате филма >> Обич и солидарност при животните (социялния живот на животните)

 



ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - XVII

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ОЩЕ ЕДИН БЕЗПЛОДЕН ЕВОЛЮЦИОНЕН ОПИТ: "СВЕТЪТ НА РНК"

Откритието, направено през 70-те години и показващо, че газовете, които в действителност са съществували в първичната земна атмосфера, правят невъзможен синтеза на аминокиселините, се превърна в голям бум в молекулярната еволюционна теория. Стана ясно, че всички “примитивни атмосферни опити“ на еволюционисти като Miller, Fox и Ponnamperuma са невалидни. Поради тази причина през 80-те години са извършени нови еволюционни опити. В резултат на това беше предложен сценарият “Светът на РНК”, според който протеините не са тези, които са се образували първо, а молекулите РНК, които съдържат информация за протеините.

На снимката отгоре се виждат протеинови връзки образувани в рибозома

Според този сценарий, представен от харвардския химик Walter Gilbert през 1986 година, преди милиарди години се появява от само себе си една молекула РНК, която неизвестно как е успяла да се самокопира.След това тази молекула РНК започва да произвежда протеини под въздействието на външните условия. Тогава се заражда необходимостта тази информация да се съхранява във втора молекула и така по някакъв начин се появява молекулата ДНК.

Този труден за вярване сценарий, бидейки изграден от верига от невъзможности във всеки един свой стадий, по-скоро увеличаваше проблема и пораждаше много забъркани въпроси, отколкото да даде някакво обяснение за произхода на живота:

•  Когато е невъзможно да се обясни случайното формиране дори на един нуклеотид, изграждащ РНК, то тогава как би било възможно тези въображаеми нуклеотиди да образуват РНК, като се свързват в подходящ ред? Биологът еволюционист John Horgan признава невъзможността за случайно формиране на РНК, като казва:

“Докато изследователите продължават да проучват внимателно понятието свят на РНК, се появяват повече проблеми. Как за първи път се е образувала РНК? РНК и съставните u части са трудни за синтезиране в лаборатория при най-подходящите условия, пък какво остава за първичната атмосферна среда”. 1

•  Дори да предположим, че са се формирали случайно, как би могла тази РНК, съставена само от нуклеотидна верига, да “реши” да се самокопира? Къде намира нуклеотидите, които използва, докато се самокопира? Дори микробиолозите еволюционисти Gerald Joyce и Leslie Orgel изразяват безнадеждността на тази ситуация в своята книга, озаглавена “В света на РНК “:

“Спорът се централизира в една безизходна точка: легендата за въображаемата РНК, която, излизайки от объркания полинуклеотиден субстрат, изведнъж започва да се самокопира....Това твърдение не само остава като нереално според съвременните разбирания за предбиологичната химия, но и в същото време разбива прекалено оптимистичното вярване, че РНК е молекула, която може да се самокопира “. 2

•  Дори ако предположим, че в първичния свят е съществува самокопираща се РНК, че са били налице множество аминокиселини от всеки вид, готови да бъдат използвани от РНК, и че всички тези невъзможности по някакъв начин са се случили, ситуацията все още не води до формирането дори на един протеин, тъй като единствено РНК съдържа информация, свързана със структурата на протеините. Аминокиселините, от друга страна, пък са сурови материали. Но няма значение, въпросът е , че липсва механизъм, който да произведе протеините. Да вярваме, че съществуването на РНК е достатъчно за производството на протеини, е толкова неразумно, колкото да очакваме от една кола да се самосглоби и самопроизведе, като единствено u се хвърли нарисуваният й на лист дизайн върху хилядите u части, подредени една върху друга. В този случай също не можем да говорим за производство при положение, че в процеса не участват нито фабрики, нито работници.

Протеинът се произвежда в рибозомова фабрика с помощта на много ензими и е резултат от изключително комплексен процес, протичащ в клетката. Следователно тази ситуация води до още едно неразумно предположение, че рибозомите също са се появили случайно по същото време. Дори носителят на Нобелова награда Jacques Monod, който е един от най-ревностните защитници на еволюцията, обяснява, че протеиновият синтез в никакъв случай не трябва да се свежда само до информацията в аминокиселините, по следния начин:


Откривайки величествената структура на ДНК Francis Crick и James Watson получават Нобелова награда.

“Кодът е безсмислен, преди да бъде трансформиран. Механизмът за превръщане на кодовете на съвременната клетка се състои поне от петдесет макромолекулни елемента, като самите те са кодирани в ДНК: това е съвременият израз omne vivum ex ovo. Кога и как се затваря този кръг? Много е трудно да си представим това”. 3

Как би могла една РНК - верига в първичния свят да взима такива решения и какви методи би могла да използва, за да реализира производството на протеини, като поема сама работата на 50 те специализирани елемента? Еволюционистите нямат отговор на този въпрос.

Д-р Leslie Orgel , който е известен еволюционист и колега на Stanley Miller и Francis Crick от университета San Diego California , използва термина “сценарий“ за вероятността за “зараждането“ на живота чрез света на РНК “. Orgel описва какви характеристики трябва да има тази РНК и колко невъзможно би било това в своята статия, озаглавена “Произходът на живота“, публикувана в American Scientist през октомври 1994 година.

“Ние забелязахме, че за да може да се осъществи този сценарий, първичната РНК трябва да има две несъществуващи днес характеристики: способността да се копира без помощта на протеините и способност да катализира всяка степен от протеиновия синтез”. 4

Както стана ясно, да очакваме от молекула като РНК тези два комплексни и изключително важни процеса е възможно единствено чрез силата на въоброжението и представите на еволюционистите. Конкретните научни факти, от друга страна показват, че тезата “Светът на РНК “, която е новата версия на твърдението за случайното зараждане на живота, е абсолютно неправдоподобна басня.

 


(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) John Horgan, "In the Beginning", Scientific American, Cilt 264, Subat 1991, s. 119.
2) G.F. Joyce, L. E. Orgel, "Prospects for Understanding the Origin of the RNA World", In the RNA World, New York: Cold Spring Harbor Laboratory Press, 1993, s. 13.
3) Jacques Monod, Chance and Necessity, New York: 1971, s.143.
4) Leslie E. Orgel, "The Origin of Life on the Earth", Scientific American, Ekim 1994, Cilt 271, s. 78.



Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ


В този сайт ще анализираме научната криза, пред която еволюционната теория е изправена. Този труд е основан единствено на научни открития. Тези, които защитават еволюционната теория от името на научната истина трябва да се изправят срещу тези открития и да поставят под съмнение предположенията, които са правили до този момент. Отказът да се направи това би означавало, че тяхното придържане към еволюционната теория е по-скоро догматично, отколкото научно. Посетете сайта >>

 


ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET