HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Шестнадесети ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

Сътворих Аз джиновете и хората единствено, за да
Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващият препитанието, Владетелят на силата, Всемогъщият.
(Сура Аз-Зарийат, 56-58)

Умният човек е този, който следи отблизо своите телесни желания и страсти, и възпира себе си от това, което е вредно, и се стреми към това, което ще му бъде полезно след смъртта; Глупавият човек пък е този, който подчинява себе си на страстите и желанията си, и очаква от Аллах да изпълни безполезните му желания. (Тирмидхи)


ТЕМА НА ДЕНЯ


ЗНАЧЕНИЕТО НА СМИРЕНИЕТО ПРЕД СЪДБАТА I

ХАРУН ЯХЯ

 

Фактът, че миналото и бъдещето вече са сътворени при Бог и че всичко се е случило и съществува при Бог, ни показва една изключително важна истина: всеки се намира в пълна зависимост от своята съдба. Така както човек не може да промени миналото си, така той не може да промени и своето бъдеще, защото както миналото, така и бъдещето вече се е случило. Всичко, свързано с бъдещето, е определено - къде и кога ще се случат събитията, какво ще яде, с кой ще разговаря, какво ще дискутира, колко пари ще спечели, от какви болести ще се разболее, както и кога, къде и как ще умре. Всички тези неща вече съществуват при Бог и вече са изживени в Божията памет. Но тези сведения все още не са поставени в човешката памет.


Така както човек не може да промени своето минало, така той не може да промени и бъдещето си. Поради тази причина тези, които са напрегнати или загрижени за неща, които им се случват, изпитват този стрес и тревога, тъй като не са се смирили пред съдбата си.

Следователно тези, които са опечалени, объркани, нервни и притеснени за своето бъдеще, се тревожат напразно. Бъдещето, за което те толкова много са загрижени и разтревожени, вече се е случило. И независимо какво ще направят, те не могат да променят нещата.

Именно тук е от изключително значение да отбележим, че е необходимо да избегнем погрешното разбиране на съдбата. Някои хора я схващат погрешно и си мислят, че това, което им е отредено от съдбата, по един или друг начин ще се случи и поради тази причина те няма какво да правят. Вярно е, че всичко, което ни се случва ни е отредено от съдбата, че преди да изживеем дадено събитие, то вече се е случило при Бог и е записано с всичките си подробности в Книгата-майка (Левх-и Махфуз) при Господ. Но Бог дарява всеки човек с усещането, че може да променя нещата, може сам да прави избор и да взима решения.

Например, когато човек иска да пие чаша вода, той не казва "Ако ми е писано, ще пия" и да седн,е без да се помръдне. Напротив, той става, налива си чаша вода и я изпива. В действителност той пие предопределена вода в предопределена чаша. Но когато прави това, той има чувството, че действа по свое собствено желание и воля. Той усеща това през целия си живот за всяко едно нещо, което извършва. Разликата между човек, който се е смирил пред Господа и съдбата, която му е отредил, и човек, който не може да проумее тази действителност, е следната: този, който се е отдал на Бог, знае, че всичко, което върши, е съобразно с Божията воля, независимо от усещането, че той сам извършва всичко. А другият човек погрешно си мисли, че той прави всичко със своя собствен разум и сила.

Така например, когато човек, който се е покорил на Господа, разбере, че е болен той знае, че тази болест се съдържа в съдбата му и се доверява на Бог. Той вярва, че след като Господ му е отредил тази болест, то тя със сигурност ще му донесе огромна полза. Но той не стои да чака, без да предприеме никакви мерки, като си мисли, че ако му е отредено да оздравее, ще оздравее. Точно обратно, той предприема всички възможни предпазни мерки - отива на лекар, спазва това, което му предпишат, и взима необходимите лекарства. Но той не забравя, че силата на въздействие на лекаря, лечението, лекарствата, както и това дали ще се почувства по-добре или не, всички са отредени в съдбата му. Той знае, че всичко това се съдържа в Божията памет и е съществувало там още преди той да се появи на този свят. В Корана Бог разкрива, че всичко, което се случва на хората, е записано предварително в една книга:

Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало, и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците. (Сура Хадид, 22-23)

Поради тази причина всеки, който вярва в съдбата, няма да изпитва ни най-малка тревога или отчаяние от нещата, които му се случват. Напротив, той ще бъде напълно отдаден, уповаващ се на Господа и винаги спокоен. Бог предопределя всичко, което се случва на хората, и поради тази причина им повелява да не тъгуват в трудност и да не се възгордяват с дарените им блага. Трудностите, които претърпяват човешките същества, заедно с богатството и успехите им, са отредени от Бог. Всички тези неща са част от нашата съдба, която Всевишният ни предопределя, за да ни подложи на изпитание. Както е низпослано в един айят: "... повелята на Аллах е предопределена съдба." (Сура Ахзаб, 38)

БОГ ЗНАЕ И ВИЖДА НАШЕТО МИНАЛО И БЪДЕЩЕ КАТО ЕДИН МИГ


На тази картина хората не виждат колата и тези в колата не ги виждат. В този отделен момент те нямат информация един за друг. Но някой, който погледне тази картина от разстояние и от различно място, лесно ще види всичко и от двете страни едновременно. Същото се случва и в човешкия живот. Ние притежаваме представите за минало и бъдеще, но тъй като сме ограничени във времето, можем да видим бъдещето си единствено в течение на времето. Бог обаче не е ограничен във времето и пространството, Той вижда нашето минало, бъдеще и настояще в един единствен момент, със съвършена жизненост и яснота. Например рязкото спиране, което този шофьор ще направи, когато види хората на пътя, се знае и е видяно преди това при Бог.

 

В един друг айят Бог разкрива: "Ние всяко нещо сътворихме с мяра". (Сура Камар, 49) Не само човешките същества, но и всичко останало - живо и неживо, Слънцето, Луната, планините и дърветата, имат съдба, която е предопределена от Бог. Така например една счупена антична ваза бива счупена в момента, определен в нейната съдба. Когато е била изработена, е било определено кой ще използва тази няколкостолетна ваза, както и в кой ъгъл, в чия къща и до кои други предмети ще бъде поставена. Шарките на вазата и нейните цветове са били предварително определени в нейната съдба. В Божията памет е известно в кой ден, в кой час, в коя минута, от кой и как ще бъде счупена. Първият момент, в който вазата бива изработена, първият момент, в който бива изложена на витрината за продан, първият момент, в който бива поставена в ъгъла на стаята, моментът, в който бива счупена на парчета, с една дума, всеки един момент от вековния живот на тази ваза е представен при Бог като единединствен момент. Докато дори човекът, който ще счупи вазата, не знае, че ще направи това, до секундата преди да я счупи, този момент е изживян и е известен при Бог. Поради тази причина Бог казва на хората да не съжаляват за нещата, които са загубили. Това, което са загубили, са го загубили в съответствие със съдбата им и не могат да го променят. Хората трябва да си вземат урок от това, което им се случва, да видят целта и ползите, предоставени им от тези неща. Те трябва винаги да се прекланят пред безграничната милост, състрадание и справедливост на Господа, Който е сътворил техните съдби и който пощадява и закриля Своите раби.

Тези, които живеят, без да осъзнават тази съществена действителност, са изпълнени винаги с тревога и страх. Например те са силно притеснени за бъдещето на децата си. Те са силно загрижени по въпроси като: В какво училище ще учат? Каква професия ще си изберат? Имат ли добро здраве? Какъв живот ще водят, като пораснат? Всеки момент от живота на човек обаче е предопределен от Бог от момента, в който е една клетка, до времето, когато се научава да чете и пише, от първия въпрос, на който отговаря на кандидатстудентския изпит, до компанията, в която ще работи през останалата част от живота си, колко документа ще подпише и колко пъти ще ги подписва, къде и как ще умре. Всички тези неща са скрити в Божията памет. Например състоянието на един човек сега, в зародишния му период, в първи клас или в университета, моментът, в който празнува тридесет и пет годишния си рожден ден, първият ден, когато започва работа, моментът, в който вижда ангелите, когато умре, моментът, в който бива погребан, и моментът, когато в Съдния ден се изправи пред Бог, за да отговаря за делата си, всички те се съдържат в Божията памет като един-единствен момент.

Продължението следва...



(За повече информация, моля вижте " Другото наименование на въображението: МАТЕРИЯ " от Харун Яхя)


Вие още можете да прочетете или закупите книгата >> Да знаеш истината
Вие още можете да посетите сайта >> Тайната Отвъд Материята
Вие още можете да гледате филма >> Тайната oтвъд материята





ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 16

 

АТМОСФЕРНИТЕ ПЛАСТОВЕ

ХАРУН ЯХЯ


В айятите от Корана едно от знанията, които се дават за Вселената, е, че небето е подредено на седем пласта:

Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса . Той всяко нещо знае. (Сура Бакара, 29)

После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим ... И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело... (Сура Фуссилат, 11-12)

Земята притежава всички необходими за живота условия. Едното от тях е атмосферата, която изпълнява ролята на специален, предпазващ живите организми, щит. Днес е известно, че земната атмосфера е формирана от разположени един върху друг различни слоеве. Атмосферата се състои, точно както е съобщено в айята, от седем слоя. Това, разбира се, e и едно от чудесата на Корана.

Използваната на много места в Корана дума “небе” служи за обозначаване както на цялата Вселена, така на небето над Земята. Когато помислим върху второто значение на думата, то ще стигнем до заключението, че небето на Земята, т.е. атмосферата, се състои от 7 пласта.

Всъщност днес е известно, че Земята се състои от подредени един върху друг различни пластове. 1 В дефинициите с химично съдържание или взимащи атмосферната температура като мярка се определя, че земната атмосфера има 7 пласта. 2 Според т.нар "Limited Fine Mesh Model" (LFMII) - атмосферен модел, който днес все още се използва при 48-часовите прогнози за времето, атмосферата е съставена от 7 пласта. Според съвременните геоложки определения 7-те пласта на атмосферата са подредени, както следват:

1 - Тропосфера
2 - Стратосфера
3 - Мезосфера
4 - Термосфера
5 - Екзосфера
6 - Йоносфера
7 - Магнитосфера

Другата чудотворна страна на този въпрос е използваният в сура Фуссилат израз: ”отреди Той на всяко небе неговото дело”. Т.е. в айята ни се съобщава, че Аллах е възложил на всеки един пласт различно задължение. Така както видяхме и в предходните глави, всеки от гореизброените пластове има жизненоважно значение за хората и всички останали живи организми на земята. От образуването на дъжда до предпазването от вредните лъчи, от отразяването на радиовълните до обезвреждането на метеорите, всеки един пласт притежава характерна за него функция.

Долуцитираните айяти ни дават информация за това как изглеждат 7-те пласта на атмосферата:

“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?" (Сура Нух, 15)

Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия... (Сура Мулк, 3)

Преведената на български език като “несъразмерност” арабска дума "тибакан" означава и “слой, подходящ капак или покривало на нещо”. Описаното в айята небе на слоеве без съмнение показва по най-подходящ начин атмосферата.

Фактът, че тази информация, която е невъзможно по никакъв начин да бъде получена без технологията на 20-ти век, е съобщена толкова ясно в низпослания преди 1400 години Коран, е, разбира се, много голямо чудо.

 

 

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) http://royal.okanagan.bc.ca/mpidwirn/atmosphereandclimate/atmslayers.html;Michael Pidwirny, Atmospheric Layers, 1996.
(2) http://www.tpub.com/weather3/4-27.htm; Numerical Prediction Models used by NWS

 


ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 16

 

СЪВЪРШЕНИЯТ ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ: ВОДНОТО КОНЧЕ

ХАРУН ЯХЯ

 

Хората са изпробвали множество начини, за да полетят. Откакто, преди около сто години, бе изобретен първия самолет, са разработени хиляди различни модели самолети. Безброй много учени се опитвали да изработят по-добри летателни апарати, докато най-накрая не създали съвременните самолети, с техния забележителен дизайн.

Летенето е едно голямо умение, но полезността му зависи от това колко добре се контролира. Всъщност, това да можеш да се задържиш във въздуха или да се приземиш, където пожелаеш, е също толкова важно, колкото и самото летене. Поради тази причина човешките същества са разработили самолет с голяма маневреност: хеликоптерът. Хеликоптерът може да се задържа във въздуха и да излита вертикално. Особено поради военните им предимства, за разработването на различните хеликоптерни дизайни са отделяни неограничени бюджети.

Неотдавна извършено проучване обаче представя един изумителен факт. Съвременната летателна технология на хеликоптера е доста примитивна в сравнение с тази на една малка жива “машина”. Тази жива летяща машина е водното конче.

Летателната система на водното конче е едно чудо на дизайна, което в летаталната си технология превъзхожда всички, изработени от човека, машини. Ето защо, дизайнът на последния модел на световно известния хеликоптер Сикорски бе създаден по модел на дизайна на водното конче. В този проект, фирмата IBM съдейства при проектирането на Сикорски, записвайки снимки на водно конче на специален компютър. След това, взимайки за пример водното конче, на този компютър биват изготвени хиляди илюстрации. Ето така, взимайки за пример летателната технология на водното конче, бе произведен и моделът Сикорски.

Накратко, тялото на едно малко насекомо притежава дизайн, превъзхождащ този, който е проектиран от човека. Летателната технология на водното конче и дизайнът на неговите криле показват факта, че това малко същество ни представя чудния дизайн в Божието майсторството. Водното конче има два чифта криле, разположени диагонално на тялото му, които му позволяват да маневрира много бързо. Водните кончета могат да развиват скорост от 50 км/ч за много кратко време, което е доста изненадващо за едно насекомо. Бързината на един олимпийски атлет в състезание по бягане на 100 метра е само 39 км/ч.

Съществува и още едно друго условие за добрия полет. Полетът е много опасен ако не е подпомогнат от една много добра зрителна система. Поради тази причина съвременните самолети и хеликоптери притежават една развита зрителна система. Водното конче също притежава една доста развита визуална система: то има общо 30,000 микро-очи, като всяко едно от тях е насочено към различна точка. Цялата информация от тези очи се предава към мозъка на водното конче, който я обработва като един компютър. Благодарение на тази система, водното конче притежава една прекрасна зрителна способност. А що се отнася до маневреността на водното конче, тя е много по-развита от тази на един хеликоптер.

Така например с една маневра в последната минута, то се спасява от камион, идващ от насрещната посока. Сега водното конче е изправено пред двоен капан: то трябва да избегне удара в предното стъклото на идващия автомобил и същевременно да избяга от габливата птица, която го преследва. И то успява с една изключително разумна маневра.

Един от проблемите, с които се сблъскват пилотите, които често трябва да маневрират, е, че след маневрата е трудно да се определи положението на самолета спрямо земята. Ако след маневрата пилотът е объркан по отношение на това коя страна на самолета се намира горе и коя долу, то самолетът може да се разбие. Техниците са разработили уред за справяне с този риск - жироскопът. Този уред показва на пилота една хоризонтална линия, която означава хоризонта. Пилотът сравнява хоризонталната линия с действителния хоризонт и така, за секунда е в състояние да определи положението на самолета.

В продължение на милиони години водното конче използва механизъм подобен на този, разработен от техниците. Пред очите на водното конче е скрепена една изкуствена хоризонтална линия. Без значение под какъв ъгъл лети, то винаги държи главата си паралелно на хоризонталната линия. Когато положението на тялото на водното конче се промени по време на полет, косъмчетата между тялото и главата му биват сигнализирани. Нервните клетки в корените на тези косъмчета изпращат информация към летателните мускули на водното конче за положението на насекомото във въздуха. Благодарение на това летателните мускули автоматично коригират броя и скоростта на движенията на крилата. Ето така, дори и при най-сложните маневри водното конче никога не губи своята ориентация или контрол. Всъщност тази система представлява едно чудо на машиностроенето.

В този момент един разумен човек ще започне да мисли. Водното конче дори не знае за изключителните системи, които притежава. Кой е поставил в тялото на това насекомо тези толкова сложни летателни системи, че дори и експертите инженери ги ползват като модел? Кой е дарил това насекомо с неговите съвършени криле, задвижващите крилете мотори и неговата превъзходна зрителна система? Кой е авторът на този отличен дизайн?

Еволюционната теория на Дарвин, която се опитва да обясни живота чрез случайности, остава безмълвна в лицето на тези въпроси. Невъзможно е системата в тялото на водното конче да е възникнала чрез еволюция, т.е. чрез случайно и поетапно развитие. Причината за това е, че за да може това насекомо да оцелее всички тези системи трябва да съществуват едновременно и в завършен вид. Първото водно конче на земята също би трябвало да се е появило с прекрасните механизми, които съвременниците му притежават. Това се потвърждава и от фосилните регистри на естествознанието. Фосилните регистри показват, че водните кончета са се появили на земята изведнъж.

Тази най-ранна вкаменелост на водно конче е отпреди 320 милиона години. Във фосилните слоеве на по-ранните периоди не е открито нищо, което да наподобява на водно конче. Нещо повече, откакто водното конче се е появило фосилните сведения показват, че то не е претърпяло никаква еволюция. Най-старите фосили на водни кончета, които са били открити, по нищо не се различават от техните представители днес. Между вкаменелостта отпреди 140 милиона години, която виждате в момента, и разположеното до него съвременно водно конче не съществува никаква разлика.

Тези факти още веднъж потвърждават невалидността на еволюционната теория и показват как водното конче и всички останали живи организми на земята са се появили. Бог, Господарят на всички светове, е сътворил всички живи същества и всичко живо е доказателство за Неговото съществуване. Не съществува друга сила освен Бог, която да е в състояние да създаде дори и муха. Този факт е разкрит в Корана от Бог със следните думи:

“О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият!” (Коран, 22:73)

 


Вие още можете да гледате филма >> За мислещи хора

 



ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - XVI

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ЧУДОТВОРНАТА МОЛЕКУЛА ДНК

Както показват направените от нас проучвания досега, на молекулярно ниво еволюционната теория е в пълна безизходица. Образуването на аминокиселините по никакъв начин не е обяснено от еволюционистите. Формирането на протеините пък само по себе си е една мистерия. Нещо повече, проблемът не се ограничава само до аминокиселините и протеините: те са само началото. Всъщност истинската безизходица за еволюционистите се поражда от съвършената структура, наречена клетка. Това е така, защото клетката не е просто съвкупност от изградените от аминокиселини протеини. Тя е жив механизъм, който има стотици развити системи и е толкова сложна, че прави човека неспособен да разкрие нейната мистерия. Да оставим комплексната структура, еволюционистите не могат дори да обяснят образуването на основните частици на клетката.

Докато еволюционната теория беше неспособна да даде смислено обяснение за съществуването на молекулите, които са основата на клетъчната структура, развитието в генетичната наука и откриването на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) предизвикаха нов проблем за еволюционната теория.


Watson и Crick с модела на ДНК молекулата

През 1955 година трудовете на двамата учени James Watson и Francis Crick разкриха невероятно комплексната структура на ДНК. Молекулата, наречена ДНК, която се намира в ядрото на всяка една от 100 те трилиона клетки, съдържа цялостния структурен план на човешкото тяло. Информацията относно всички характеристики на един човек, от неговата външност та чак до структурата на вътрешните му органи, е записана в ДНК във вид на специална кодирана цифрова система. Информацията в ДНК е кодирана посредством подреждането на четирите специални основи, които изграждат тази молекула. Тези основи са определени като А, Т, G, С, според първата буква на тяхното наименование. Всички структурни различия между хората зависят от начина на подреждане на тези букви. Това е нещо като банка за данни, която се състои от четири букви. Начинът на подреждане на буквите в ДНК определя структурата на човека до най-малката подробност. Наред с характеристики като височина, очи, коса и цвят на кожата, ДНК на една клетка съдържа още: плановете на 206 те кости, на 600 те мускула, на мрежата от 10,000 слухови нерви, на мрежата на 2 милиона зрителни нерви, на 100 те милиарда нервни клетки и на 100 те трилиона клетки в тялото. Ако трябва да изпишем кодираната в ДНК информация, то трябва да съставим една огромна библиотека, съдържаща 900 тома енциклопедии, всяка от които да е по 500 страници. Но тази огромна информация е кодирана в частиците на ДНК, наречени гени.

Тук има една подробност, на която да обърнем внимание. Една грешка в подреждането на нуклеотидите, изграждащи гена, може да направи този ген абсолютно безполезен. Като имаме предвид, че в човешкото тяло има 200 хиляди гени, то тогава става още по-ясно колко невъзможно е тези хиляди нуклеотиди, изграждащи гените, да бъдат образувани случайно в точната им последователност. Биологът еволюционист Frank Salisbury коментира тази невъзможност така:

“Един среден протеин може да съдържа 300 аминокиселини. ДНК, която контролира това, трябва да съдържа около 1000 нуклеотида в своята верига. Тъй като има четири вида нуклеотиди в ДНК - веригата, всяка от които съдържа 1000 връзки, то тя може да приеме 4 1000 форми. Използвайки малко алгебра (логаритмуване), ние можем да видим, че 4 1000 = 10 600 . Десет, умножено по себе си 600 пъти, дава числото 1, последвано от 600 нули! Това число е напълно отвъд нашето разбиране.” 1

Числото 4 1000 е равно на 10 600 . Това число се получава, като прибавим 600 нули след 1. При положение, че 10 с 11 нули показва един трилион, то с 600 нули ще показва число трудно за възприемане. Невъзможността за формирането на РНК и ДНК чрез случайното натрупване на нуклеотиди е изразена от френския учен Рaul Аuger по следния начин:

Цялата информация за живите същества се съхранява в ДНК молекулите. Дори само този изключително ефикасен метод за съхранение на информация е ясно доказателство за това, че животът не се е появил случайно, а е бил целенасочено проектиран или, най-точно казано, дивно сътворен.

“Ние трябва рязко да разграничим двата стадия в случайното формиране чрез химични процеси на сложните молекули като нуклеотидите. Производството на нуклеотидите един по един – което е възможно – и тяхното комбиниране в много специални последователности. Като второто е абсолютно невъзможно “. 2

Дори Francis Crick, който дълги години вярвал в еволюционната теория на молекулите, след като открива ДНК, признава, че толкова сложна молекула не може да се образува случайно, от само себе си, в резултат на еволюционен процес и казва следното:

“ Един честен човек, снабден с цялата информация, която ние притежаваме в момента, може единствено да каже, че има чувството, че на този етап произходът на живота изглежда почти като чудо”. 3

Турският еволюционист проф. Аli Demirsoy беше принуден да направи следното признание относно появата на ДНК:

“Шансът да се формира протеин и нуклеинова киселина (ДНК и РНК) е вероятност отвъд нашите предположения. Дори шансът за появата на определени протеинови вериги е толкова малък, че може да бъде наречен астрономически “. 4

От тази отправна точка възниква една много интересна дилема: ДНК може да бъде копирана единствено с помощта на някои съдържащи се в нея ензими. Но синтезирането на тези ензими пък може да се извърши единствено в рамките на информацията в ДНК. Тъй като те зависят една от друга, за да протече копирането, трябва и двете да съществуват едновременно. Американският микробиолог Jacobson казва следното по този въпрос:

“Указанията за репродукция на планове за енергия, за отделянето на елементи от наличната среда, за нарастване на реда и за механизма, който превръща информацията в нарастваща, би трябвало да са съществували едновременно в онзи момент (когато животът се е зародил). Тази комбинация от събития изглежда невъзможно да се случи и често е определяна като Божия намеса”. 5

Горепосоченият цитат е бил написан от James Watson и Francis Crick две години след като са открили структурата на ДНК. Но въпреки целия този напредък на науката за еволюционистите този проблем продължава да бъде неразрешен. Двамата немски учени Junker и Scherer обясняват, че синтезът на всяка от молекулите изисква той да протича в самостоятелни условия. Това обаче, според тях, показва, че не съществува никаква възможност различните вещества, необходими за зараждането на живота, да се съединят:

“Досега не е известен нито един експеримент, при който да са получени всички молекули, необходими за химическата еволюция. Следователно много е важно разнообразните молекули да бъдат произведени на различни места при изключително подходящи условия и след това да бъдат преместени на друго място, за да си въздействат, като ги предпазваме от вредните елементи като хидролиза и фотолиза.” 6

С една дума, еволюционната теория е неспособна да докаже който и да било от еволюционните стадии, които се предполага, че протичат на молекулярно ниво. Вместо да подсигури отговори на тези въпроси, развитието на науката ги прави още по-заплетени и неразрешими.

Интересното обаче е, че еволюционистите вярват във всички тези невъзможни сценарии, като че ли са научни факти. Тъй като са си наложили да не вярват в сътворението, те нямат друга възможност, освен да приемат невъзможното. Известният австралийски биолог Michael Denton в своята книга “Evolution: A Theory in Crisis” ( Еволюцията: Една теория в криза ) разкрива тази ситуация така:

“За един атеист твърдението, че генетичните програми на висшите организми, състоящи се от приблизително милиарди битове информация, които се равняват на поредицата от букви в една малка библиотека от хиляди томове, съдържащи безброй много сложни алгоритми в кодиран вид, които контролират, определят и подреждат растежа и развитието на милиарди клетки под формата на организми са се образували в резултат на напълно произволен процес е голямо оскърбление. Но един дарвинист приема тази идея без капка съмнение – парадигмата има предимство!”. 7


(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) Frank B. Salisbury, "Doubts about the Modern Synthetic Theory of Evolution", American Biology Teacher, Eylul 1971, s. 336.
2) Paul Auger, De La Physique Theorique a la Biologie, 1970, s. 118.
3) Francis Crick, Life Itself: It's Origin and Nature, New York, Simon & Schuster, 1981, s. 88.
4) Ali Demirsoy, Kal?t?m ve Evrim, Ankara: Meteksan Yay?nlar?, 1984, s. 39.
5) Homer Jacobson, "Information, Reproduction and the Origin of Life", American Scientist, Ocak 1955, s.121.
6) Reinhard Junker & Siegfried Scherer, "Entstehung Gesiche Der Lebewesen", Weyel, 1986, s. 89.
7) Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis. London: Burnett Books, 1985, s. 351.




Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ


Последният период е време близко до деня на възкресението, време през което ще преобладава описаният в Корана морал и хората по цял свят ще живеят според него. В това свято време неморалността, потисничеството, жестокоста, несправедливост-та и дегенерацията от предхождащите години ще изчезнат и ще бъдат заменени с охолие, богатство, прелести, мир и стабилност. Ще има огромен технологичен напредък, който всички хора ще използват за благородни цели и благо-денствие.

Целта на тази страница е да окуражи хората да помислят върху тази страна на последния период и да споделят един с друг тази радост и вълнение. Посетете сайта >>

 


ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET