HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Тринадесети ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно.
(Сура Ал- Хадид, 22)

Бог, Всевишният и Благородният, е предопределил пет неща за сътворения от Него раб: неговата смърт, неговите действия, неговото местопребиваване, местата му на движение и средствата за неговото съществуване. (Тирмидхи)


ТЕМА НА ДЕНЯ


МЛАДЕЖИТЕ ОТ ПЕЩЕРАТА I

ХАРУН ЯХЯ

 

Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения? (Сура Кахф: 9)

В 18-а сура от Корана на име "Aл-Kaхф", което означава "пещера", се разказва за една група младежи, които се подслонили в една пещера, за да се скрият от владетеля си, който отричал Бог и се отнасял с гнет и несправедливост към вярващите. Айятите, разказващи за събитието, са както следва:

Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения? Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!” И запечатахме ушите им в пещерата години наред. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали.

Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

[Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”

И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.

И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого! Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”

Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” ­ в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”, [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!”

И прекарали в пещерата си триста години и още девет. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.” (Сура Кахф: 9-26)

Според широко разпространеното вярване младежите от пещерата, които са възхвалени както в Ислямските, така и в Християнските източници, са били подложени на жестоката тирания на римския император Деций. Изправени пред гнета и несправедливостта на Деций, тези млади хора многократно предупреждавали своя народ да не се отказва от вярата си в Бог. Безразличието на народа към техните думи, нарастването на натиска от страна на императора и грозящата ги смъртна заплаха стават причина те да напуснат домовете си.

Както историческите документи потвърждават, по онова време множество императори до голяма степен прилагали една политика на терор, гнет и несправедливост върху вярващите, които поддържали ранното Християнство в неговата първична и същинска форма.

В писмото на римския управител Плиний (69-113 пр.Хр.), който бил в Северозападен Анадол, до император Траян пише за "последователи на Месията (Християни), които били наказвани, защото отказвали да се прекланят пред статуята на императора". Това писмо е едно от важните документи, разказващи за натиска, който бил оказван върху ранните Християни по онова време. Ето в такива условия тези младежи, които били накарани да приемат една нерелигиозна система и да се прекланят пред императора вместо на Бог, не приели това и казали:

...“Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” (Сура Кахф: 14-15)

Като областта, в която младежите от пещерата са живели, се посочват няколко различни места. Най-приемливите от тях са Ефес или Тарсус.

Почти всички Християнски източници посочват Ефес като мястото на пещерата, където младите вярващи са се подслонили. Някои Мюсюлмански изследователи и тълкуватели на Корана се съгласяват с Християните по отношение на Ефес. Други пък обясняват с детайли, че Ефес не е мястото, и правят опити да докажат, че събитието се е случило в Тарсус. Тук ще разгледаме и двете изложени алтернативи. Всички тези изследователи и тълкуватели, включително и Християните, обаче са единодушни по отношение на това, че събитието се е случило по времето на римския император Деций (също така наричан Дециан) около 250 г.сл.Хр.

Деций, както и Нерон, са известни като римските императори, които са подлагали Християните на най-суровите мъчения. По време на краткото си царуване Деций издал закон, с който задължавал всички хора, намиращи се под властта му, да принасят жертви на римските богове. Всеки бил задължен да извършва жертвоприношения в името на тези божества, и дори нещо повече, те получавали удостоверения за извършването на това, които трябвало да показват на държавните служители. Тези, които не се подчинели, били екзекутирани. В Християнските източници е написано, че голяма част от Християните отказвали да извършват това идолопоклонническо деяние и бягали "от град на град" или се укривали в тайни скривалища. Младежите от пещерата са най-вероятно една група от тези ранни Християни.

Междувременно има един момент, който трябва да подчертаем тук: тази тема е разказвана от някои Мюсюлмански и Християнски историци и тълкуватели под формата на история и е превърната в легенда в резултат на добавянето на някои измислици и слухове. Това събитие обаче е една историческа действителност.

Продължението следва...

(За повече информация, моля вижте "Погубените народи " от Харун Яхя)



Вие още можете да посетите сайта >> Погубените народи
Вие още можете да гледате филма >> Погубените народи 1
Вие още можете да гледате филма >> Погубените народи 2
Вие още можете да прочетете или закупите книгата>> Знаменията за Последният период от сура Кaхф





ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 13

 

СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЖИВОТИНСКИ ОБЩНОСТИ

ХАРУН ЯХЯ

 


И няма твар по земята, нито птица, летяща с крилата си, без да са в общности, подобно на вас... (Сура Анам, 38)

Днес, в резултат на извършени проучвания върху екологията на животните и птиците, става известно, че всички те живеят под формата на различни общества. В резултат на дълготрайни и широкообхватни изследвания получените данни за животните разкриват, че между тях съществува една доста системна социална организираност.

Така например медоносните пчели, които изумяват учените със своя социален живот под формата на колонии, си построяват жилища в кухините на дърветата или в подобни затворени места. Една пчелна колония се състои от една майка, няколкостотин мъжки пчели и 10-80 хиляди пчели-работнички. Както споменахме по-рано, във всяка една от пчелните колонии има само една майка и основната й задача е да снася. Освен това тя отделя някои важни вещества, осигуряващи единството на колонията и действието на системата в кошера. Функцията на мъжките пчели пък е единствено да оплождат майката. Изграждането на медените пити в кошера, събирането на храна, производството на пчелно млечице, контролирането на температурата в кошера, осигуряването на отбрана и всичко останало, което може да ви дойде наум, се извършва от пчелите-работнички. Във всеки един стадий от живота в кошера има определен ред. Всяка една задача, като се започне от грижите за ларвите и се стигне до осигуряването на основните нужди на кошера, се осъществява безпроблемно.

Въпреки че мравките са с най-голямото население на земята, в множество сфери като технология, колективна работа, военна стратегия, развита информационна система, йерархична уредба, дисциплина, безупречно градоустройство демонстрират уредба, която може да служи за пример на хората. Мравките, които живеят в общества, наречени колонии, имат толкова развита организация, че може да се каже, че от тази гледна точка притежават цивилизация, подобна на човешката.

Мравките събират и съхраняват храната си, пазят жилищата си, защитават колониите си и водят войни. Дори съществуват колонии, които се занимават с “шивашка дейност”, “земеделие” и “скотовъдство”. От гледна точка на организацията и специализацията тези животинки, между които съществува и една много развита комуникационна мрежа, имат несравнимо с останалите животни превъзходство.

Наред с организирания живот, който водят живеещите в общества животни, в случаи на опасност те също така действат заедно. Например, когато в територията на малките птици навлязат грабливи птици като сокол и орел, те групово ги обграждат. През това време започват да издават специален звук, с който да привлекат в територията им и другите птици от околностите. Обикновено с това групово нападателно поведение малките птици успяват да отдалечат от територията си грабливите птици. (1)

По същия начин птиче ято, което лети наедно, осигурява сигурност за всичките си членове. Например скорците, които летят на ято, летят така, че оставят голямо разстояние помежду си. Но когато видят сокол, веднага запълват празните пространства. По този начин затрудняват сокола да проникне между ятото, ако ли пък успее, то той ще нарани крилата си и няма да може да лови. (2) Бозайниците също действат едновременно при нападение на стадото. Например зебрите, когато бягат от враговете си, вкарват малките си в средата на стадото. Делфините също се движат винаги под формата на стада и се противопоставят единно на най-големите си врагове – акулите. (3)

Могат да бъдат дадени безброй много примери и подробности, свързани със социалния живот на животните. Така придобитите знания за животните са били събрани в резултат на дългогодишни широкообхватни проучвания. Както се вижда, разкритата в Корана информация за животните, както и във всяка една друга сфера, показва, че Коранът е Божието слово.

 

 

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) Edward O. Wilson, Sociobiology: The New Synthesis , The Belknap Press of Harvard University Press, England, 1975, s. 123.
(2) Russell Freedman, How Animals Defend Their Young , s. 69.
(3) Russell Freedman, How Animals Defend Their Young , ss. 66-67.


 


ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 13


ЧУДОТО НА МЕДОНОСНАТА ПЧЕЛА

ХАРУН ЯХЯ

 

Едно от най-интересните същества в природата е медоносната пчела, която ни дава една истинска гощавка с произвеждания от нея мед. Пчелите живеят на колонии в изградените с голямо внимание кошери. Във всеки един кошер има хиляди малки шестоъгълни пити, направени с цел съхраняване на меда. За да напълнят тези пити с мед, пчелите трябва да съберат нектар от цветята. Това наистина е тежка задача. Последните научни проучвания разкриват, че за производството на половин килограм мед, пчелите трябва да обиколят едно по едно около 4 милиона цветя. Дори само намирането на тези цветя е трудна работа. Ето защо измежду пчелите биват избрани няколко разузнавачи и вестители. Как пчелите-разузнавачи откриват пътя към цветята в тези огромни, в сравнение с размерите им, земни площи? Как намират пътя си обратно към кошера без да се загубят?

Как ще обяснят на останалите пчели пътя към цветята? Когато разгледаме внимателно тези въпроси, ще открием някои доста интересни факти. На екрана виждате една пчела, която е открила източник на цветя. Задачата на тaзи пчела-разузнавач е да се върне в кошера и да информира останалите пчели за мястото, където е открила цветята. Веднага след като пчелата-разузнавач се върне в кошера, тя започва да описва на другите местоположението на цветята, които е открила. Първо, тя дава на другите пчели да вкусят малко от нектара, който е събрала от цветята, което ще им даде информация за неговото качество. След това започва основната си задача: описването на посоката към цветята. Тя прави това по един много интересен начин - танцувайки. Пчелата- разузнавач започва да танцува в средата на кошера като разтърсва тялото си.

Трудно е да се повярва, но разтърсването по време на този танц ще даде на другите пчели цялата необходима информация за това, къде са разположени цветята. Така например ако танцът е в прави линии насочени към горната част на кошера, то източника на храна е точно по посока на слънцето. Ако цветята са разположени в противоположната посока, то пчелата прави линии към долната част на кошера.

Вижте! В момента пчелата танцува надясно. Това означава, че източника на цветята е точно 90 градуса надясно. Тази пчела-разузнавач пък обяснява на другарите си от кошера 45 градусов ъгъл наляво от слънцето...

Но съществува един проблем: пчелите обясняват посоката според разположението на слънцето, то обаче постоянно се движи. На всеки 4 минути слънцето променя своето място с по 1 градус на запад, което би накарало човек да си помисли, че пчелите биха допуснали грешка. Наблюденията обаче сочат, че пчелите вземат под внимание движението на слънцето. Докато пчелите-разузнавачи описват посоката, на всеки 4 минути ъгълът, който те описват, се премества с 1 градус на запад. Благодарение на това изумително изчисление пчелите никога не загубват пътя си. Пчелите-разузнавачи не само дават информация за посоката на цветята, но и за разстоянието до тях. Продължителността на танца и броя на вибрациите позволяват на останалите пчели да узнаят точното разстояние. И така, те се запасяват с толкова енергия, колкото да им е достатъчна за това разстояние, и тръгват на път.

Тази невероятна специализация на пчелите била изпробвана в един експеримент, реализиран в САЩ, щата Калифорния. При този експеримент три съда с подсладена вода биват поставени на три различни места. Не след дълго пчелите-разузнавачи откриват тези източници. Пчелите-разузнавачи дошли при първия съд биват белязани с точка, тези, които посетили втория съд - с линия, а дошлите при третия съд пък със знак плюс. След няколко минути бе забелязано, че пчелите от кошера наблюдават внимателно тези разузнавачи. Учените маркират с точка и пчелите, които са наблюдавли маркираната с точка пчела-разузнавач, като по същия начин маркират и останалите пчели, в съответствие с това коя пчела-разузнавач са наблюдавали. Няколко минути по-късно пчелите, маркирани с точка, пристигат при първия съд, пчелите маркирани с линия – при втория, а тези маркирани със знака плюс при третия съд. Ето така бе доказано, че пчелите в кошера намират посоката си според информацията на пчелите-разузнавачи.

Всички тези факти трябва да бъдат обмислени внимателно. От къде пчелите са се сдобили с тази великолепна огранизация? Как е възможно едно мъничко насекомо, което не може да мисли или разсъждава, да действа като разузнавач? Как би могло да реши, че трябва да търси източници на храна и да информира другарите си за тях? Дори и да е способно да реши това, то как е разработило техниката на танцуване, с която да информира останалите къде и на какво разстояние е разположен източника? Как е възможно пчелите от кошера да разберат значението на сложните движения и вибрации на пчелите-разузнавачи?

Еволюционната теория на Дарвин, която твърди, че живота на земята е възникнал случайно, няма отговор на тези въпроси. Всяко едно от тези специални качества на пчелите показва, че те са им дадени от техния Създател. Бог ги е сътворил и им е вдъхновил да вършат своята работа. Този факт е представен в Корана така:

“И внуши твоят Господ на пчелите: "Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят! После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Господ, улеснени [за вас]!" Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората; В това има знамение за хора премислящи.” (Сура Нахл, 68-69)

 

Вие още можете да прочетете или закупите книгата >> Помислихте ли за истината?
Вие още можете да гледате филма >> За мислещи хора

 



ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - XIII

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ПРОТЕИНИТЕ ПРОВОКИРАТ СЛУЧАЙНОСТТА

Протеините са гигантски молекули, съставени от по-малки елементи, наречени аминокиселини, които са подредени в определен ред според техния брой и вид. Тези молекули образуват градивните вещества на живата клетка. Най-простите молекули се състоят от 50 аминокиселини, но има и такива, които са изградени от хиляди аминокиселини.

Критичната точка е: липсата, промяната на мястото или добавянето на една аминокиселина в структурата на протеина могат да станат причина този протеин да се превърне в безполезна молекулярна маса. Поради това всяка аминокиселина трябва да бъде на правилното място и в правилния ред. Еволюционната теория, според която животът се е зародил в резултат на случайности, остава безсилна пред този ред. Това е така, защото този ред е прекалено удивителен, за да бъде обяснен със случайности. (Нещо повече, теорията дори не е способна да обясни твърдението за “случайното формиране” на аминокиселините, което ще разгледаме след малко.)

Фактът, че функционалната структура на протеините в никакъв случай не може да се появи случайно, може да бъде лесно забелязан дори чрез най-простото вероятностно изчисление, което всеки може да разбере.

Eдна средно голяма протеинова молекула се състои от 288 аминокиселини, от които има 12 различни вида. Те могат да бъдат подредени по 10300 различни начина. ( Това е едно астрономическо число, състоящо се от единица с 300 нули след нея. ) От всички тези възможни поредици само една може да образува желаната протеинова молекула. Останалите са аминокиселинни вериги, които не вършат никаква работа, а понякога дори са и вредни за живите организми. Поради тази причина вероятността една - единствена молекула от тези, които дадохме за пример по-горе, да се образува случайно е 1 на 10300 . На практика е невъзможно да се осъществи тази вероятност. В математиката по-малките от 1 на 1050 вероятности се приемат за “нулева” вероятност.

Нещо повече, един протеин от 288 аминокиселини може да се приеме като доста скромна структура в сравнение с гигантските протеини, изградени от хиляди аминокиселини. Когато извършим същите вероятностни изчисления за тези гигантски молекули, ще видим, че думата “невъзможно” ще е недостатъчна.

Когато се изкачим стъпка нагоре по схемата за развитието на живота, ще видим, че само един протеин не означава нищо. Една от най-малките, известни днес, бактерии Mycoplasma Hominis H39 съдържа 600 вида протеини. В този случай ние трябва да повторим вероятностните изчисления, които направихме по-горе за един протеин, за всички тези 600 различни вида протеини. Цифрите, които ще получим като резултат, ще бъдат доста отвъд термина невъзможно.

Някои читатели, които сега четат тези редове и които досега са приемали еволюционната теория като научно тълкувание, могат да се усъмнят и да кажат, че тези числа са преувеличени или не отразяват действителността. Това обаче съвсем не е така: това са точни и конкретни факти. Нито един еволюционист не би могъл да опровергае тези числа. Те приемат, че вероятността за случайно формиране на един - единствен протеин е “толкова невъзможна, колкото вероятността една маймуна да напише човешката история на пишеща машина, без да допусне грешка”. 1 Но вместо да приемат другото обяснение, т.е. сътворението, те предпочитат да защитават абсурдното.

Протеините са най-съществените елементи на живите същества. Те не само се съединяват, за да образуват живите клетки, но също така играят ключова роля в телесната химия. Можем да видим протеините в действие, като започнем от протеиновия синтез и стигнем до хормоналните връзки.

Много еволюционисти признават този факт. Например ученият Harold F. Blum казва: “Несъзнателното формиране на полипептид, голям колкото най-малките известни нам протеини, изглежда абсолютно невъзможно.” 2

Еволюционистите твърдят, че молекулярната еволюция е продължила в течение на дълги години и този период е превърнал невъзможното във възможно. Въпреки това, без значение колко дълъг е дадения период, не е възможно аминокиселините да формират случайно протеини. Американският геолог William Stokes признава този факт в своята книга, озаглавена “Същност на земната история”, където пише, че тази случайност е толкова малка, че “един протеин не би могъл да се появи в продължение на милиарди години на милиарди планети, всяка от които е покрита със слой от концентриран воден разтвор от необходимите аминокиселини”. 3

И така, какво означава всичко това? Perry Reeves, професор по химия, дава следния отговор на този въпрос: “Когато се разгледа огромният брой възможни структури, които могат да се появят в резултат на една проста произволна комбинация от аминокиселини в кондензиран първичен басейн, доста объркващо е да се повярва, че животът може да се е зародил по този начин. По - приемливо е да повярваме, че за такава работа е необходим Велик Предприемач, притежаващ майсторски проект.” 4

Ако случайното формиране дори на един от тези протеини е невъзможно, то милиарди пъти по-невъзможно е един милион от тези протеини да се съединят случайно, по точно определен начин, и да образуват една цяла човешка клетка. Нещо повече, клетката не е изградена само от протеинова маса. Наред с протеините клетката съдържа и нуклеинови киселини, карбохидрати, липиди, витамини и много други химични вещества като електролитите, подредени в строго определени пропорции, хармония и дизайн от гледна точка както на структурата, така и на функцията. Всеки от тях изпълнява функцията на градивен блок или помощна молекула в различните органели.

Професорът по приложна математика и астрономия в университетския колеж (Cardiff, Wales) Chandra Wickramasinghe прави следния коментар: “Вероятността за несъзнателно възникване на живота от неживата природа е единица с 40000 нули след нея... Тя е достатъчно голяма, за да погребе Дарвин и цялата му еволюционна теория. Не е имало никакъв праисторическа субстрат нито на тази планета, нито на която и да било друга и ако възникването на живота не е произволно, то тогава то би трябвало да е плод на целенасочен разум.” 5

Sir Fred Hoyle коментира тези невероятни числа така: “Всъщност такава една теория (че животът е сътворен от разумно същество) е толкова явна, че човек би се попитал защо не е широко разпространена при положение, че сама по себе си е очевидна. Причините са повече психологически, отколкото научни.” 6

Причината, за която Hoyle използва термина “психологически”, представлява предубеността на еволюционистите да не приемат, че животът е бил сътворен. Тези хора са си поставили една основна цел - да отричат съществуването на Бог. Единствено поради тази причина те продължават да защитават абсурдни сценарии, които самите те добре знаят, че са неосъществими.

 


(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) Ali Demirsoy, Kal?t?m ve Evrim, Ankara: Meteksan Yay?nlar?, 1984, s. 64.
2) W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, s. 304.
3) W. R. Bird, The Origin of Species Revisited, Nashville: Thomas Nelson Co., 1991, s. 305.
4) J. D. Thomas, Evolution and Faith, Abilene, TX, ACU Press, 1988. s. 81-82.
5) Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, New York, Simon & Schuster, 1984, s. 148.
6) Fred Hoyle, Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, s. 130.




Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ


Много хора се вълнуват при мисълта да бъдат “различни” и “по-оригинални”. В почти всяко едно общество още от началото на човешката история някои хора са се опитвали да изпъкват и привличат вниманието на останалите с начина си на живот, облекло, прически или с определен начин на говорене. Те успяват да породят публичен отзвук и в същото време да привлекат внимание.

През последните години западните общества забелязват едно странно движение, което привлича вниманието върху себе си чрез странния си начин на живот. То се състои от индивиди, които желаят да привлекат внимание като усвояват източната култура, вярвания и философии, между които най-съществената е Будизма. Прочетете в тази страница за заблудената философия на будизма. Посетете сайта >>

 


ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET