HАЧАЛО  ЗА СТРАНИЦАТА  ЗА КОНТАКТ
Харун Яхя - страници за Рамазан

Дванадесети ден

 

АЙЯТ И ХАДИС НА ДЕНЯ

... Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.
(Сура Ал- Бакара, 216)

През време, когато светът ще попадне в хердж ю мердж*, ще се появи фитнах (поквара), пътищата ще бъдат прекъснати, едни ще нападат други, старите няма да са милостиви към младите и младите няма да уважават старите, Бог ще изпрати човек (Мехди), който ще премахне враждебността и ще завладее крепостите на еретизма (отклоняване от вярата и Исляма), както аз по-рано съм поддържал вярата, така и той ще я поддържа през Последния период, ще изпълни със справедливост света, който по-рано е бил изпълнен с жестокост. 1


ТЕМА НА ДЕНЯ


ОПИСАНИЯТ В КОРАНА ВЯРВАЩ II

ХАРУН ЯХЯ

 

Една от най-важните характеристики на вярващия е това, че той се е освободил от високомерието, самохвалството, с други думи – от това да обожествява себе си. Ето така той се научава да бъде под закрилата на Аллах. Той не се затваря в себе си затова, защото не харесва себе си, той постоянно се развива. Вярващият, за който се говори в Корана, с всеки изминат ден се приближава все повече до признанието. Скромността му се отразява във всичките му действия. В един айят Аллах дава следния пример за скромните си раби:

“Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];” (Сура Ал-Фуркан, 63)

Животът на вярващия преминава в непрекъсната борба с неговата личност, която го подтиква към лошото. Вярващият се противопоставя на препоръчаните му от неговата личност всевъзможни алтернативи, които винаги са против благоволението на Аллах. Той побеждава с усърдие, решителност, смелост и търпение своята личност, която се опитва да го отклони от правия път, използвайки разнообразни пречки като страх, досада, отчаяние и слабохарактерност. Той никога не се отклонява от пътя, защото това е пътят на Аллах, неговият единствен приятел, помощник и опора.

Разбира се, борбата на вярващия не се ограничава само до борба със своята личност. В Корана има една тема, за която доста често, било пряко или по заобиколен начин, се споменава: Повеляване на одобряваното и възбраняване на порицаваното. Както е споменато и в айятите на Корана, вярващият е халифът на Аллах на земята – земята му е поверена. Той извършва една голяма идейна борба срещу тези, които спират хората от пътя на Аллах и ги потискат и угнетяват, защото това е едно задължение, за което е съобщено в Корана. Само едно общество от хора, ръководени от морала на Корана, може да изживее истинската справедливост и почтеност. Вярващият е човек, който живее за благоволението от Аллах, за да пази правосъдието между хората и да ги напътва към праведност. Независимо колко тежки са задълженията им, вярващите никога не отстъпват от морала, на който ги учи Аллах. Тази тяхна характерна черта е спомената по следния начин в Корана:

“Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата” (Сура Ал-Хадж, 41)

Една от най-съществените характеристики, която отличава искрения вярващ от вярващия-лицемер, е това, че те не очакват никакво възнаграждение от хората, когато им разясняват вярата. Неговата цел не са парите, богатството, постът или одобрението от хората, а единствено спечелването на удовлетворението на Аллах. Той търси единствено “отплатата” (възнаграждението) си от Аллах. По този въпрос в Корана има много айяти, които ни дават примери от образцовия морал на пророците. Някои от тях са следните:

“[Нух:] И да се отвърнете, аз не съм търсил отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм отдаден Нему“ (Сура Юнус, 72)

“[Пророците-] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път! Кажи: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите”” (Сура Ал-Анам, 90)

В същото време мюсюлманинът притежава висш морал. Тъй като той не е човек, който тича след земните дребни събития, то той е спокоен, толерантен и опрощаващ. Той действа не с чувствата си, а с разума си и не се разгневява. Той е благороден, доброжелателен и тактичен. Тези прекрасни характеристики на вярващите са посочени по следния начин в Корана:

“И те търпят, стремейки се към Лика на своя Господ, и отслужват молитвата, и раздават скрито или явно от онова, което Ние сме им дарили, и отблъскват с добрина злината, за тях е Последната обител”(Сура Ар-Раад, 22)

“Те раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните.”(Сура Ал-Имран, 134)

“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!”(Сура Ал-Араф, 199)

“Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите”(Сура Аш-Шура, 40)

“И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно.”(Сура Ал-Фуркан, 72)

“И дават храна ­ въпреки че и те я обичат ­ на нуждаещ се и на сирак, и на пленник”(Сура Ал-Инсан, 8)

Трябва обаче да споменем и това, че и вярващият ще допуска грешки. Причината за това е, че той е човек и Божий раб. Но праведният мюсюлманин веднага иска прошка за грешките си от Аллах и напълно ги поправя. Нито една грешка не го подтиква към отчаяние, защото той е под закрилата на Божията милост. Тази тема е подчертана в Корана по следния начин:

“И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, ­ а кой освен Аллах опрощава греховете? ­ и не упорстват в своите деяния, знаейки”(Сура Ал-Имран, 135)

Приятелят на вярващия е Аллах, а приятелите на Аллах са останалите вярващи. Ако някой е враг на Аллах, дори и да е най-близкият му, той повече не му е приятел. От друга страна, той приема за свой брат всеки вярващ, който се е обвързал с Аллах, дори и да няма някаква обща връзка помежду им – като род, социален статус или материални възможности – освен вярата. Той достига до възвишеността да обича заради Аллах; да обича хората, от които Аллах е доволен. Също така разумът на вярващите е бистър. Тъй като той се е доверил на Аллах и Му се е отдал, то няма ненужни страхове, притеснения или мъка, които да разбъркват мозъка му. Той притежава “чист разум”. Поради тази причина той може да размишлява в широк аспект, да разбира тънкостите и заплетените страни на събитията. Той е надарен със знание, благоразумие и разум. Той е на земята за кратко време. Той ще бъде обучен, с всеки изминат ден душата му ще се пречиства все повече и повече и ще бъде подготвен за истинския си дом – отвъдното. То е изпълнено с прилягащите на всеки праведен Божий раб слава и чест.



За повече информация, моля вижте "Помислихте ли за истината " от Харун Яхя)

хердж ю мердж*: огромна бъркотия и безредие
1) (Aл-Mуттаки aл-Хинди, Aл-Бурхан фи Aламат aл-Maхди Aкхир aл-заман, стр. 12)



ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ЗА ДЕН 12

 

СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МИКРОСКОПИЧЕН ЖИВОТ

ХАРУН ЯХЯ

 

Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят . (Сура Йа Син, 36)

... И сътвори Той каквото не знаете. (Сура Нахл, 8)

В горните айяти е посочено, че съществуват форми на живот, които хората, живели по времето на низпославане на Корана, не са познавали. Всъщност с появата на микроскопа хората откриват нови, невидими с просто око живи същества. Ето така хората научили за съществуването на тези споменати в Корана същества. Други айяти, които сочат към съществуването на микроорганизмите, които не могат да бъдат видени с просто око и в повечето случаи са изградени от една клетка, са както следва:

... от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка , нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо , без да е в ясна книга. (Сура Саба, 3)

... И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка , както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо , без да е в ясна книга. (Сура Юнус, 61)

Обитателите на този скрит свят – микроорганизмите, които са разпръснати абсолютно навсякъде по земята, са 20 пъти повече от живеещите на земната повърхност животни. Обществото на тези невидими микроорганизми се състои от бактерии, вируси, гъбички, водни мъхове и акари. Тези микросъщества са важен елемент на жизненото равновесие на земната повърхност. Така например азотният кръговрат, който е един от основните елементи, осигуряващи формирането на живот на Земята, се осигурява от бактериите. Коренните гъбички (плесени) са тези, които подпомагат растенията да извличат минерали от почвата. Разположените върху езика ни бактерии пък ни предпазват да не се натровим от салатата или други съдържащи нитрати храни.

В същото време някои бактерии и водорасли притежават способността да извършват фотосинтеза, която е основен фактор за съществуването на живота на Земята, и поделят с растенията тази своя задача. Някои видове акари, надробявайки органичните вещества, превръщат храните във вид, който може да се поеме от растенията. Както се вижда, тези миниатюрни животинки, за които можем да получим информация единствено посредством техническа апаратура, имат крайно необходимо за човешкия живот значение.

Фактът, че преди векове в Корана е подчертано съществуването и на живи същества, различаващи се от видимия животински свят, е без съмнение още едно от чудесата на Корана.

 

(За повече информация, моля вижте "Чудесата на Корана " от Харун Яхя)

(1) http://www.uuhsc.utah.edu/healthinfo/pediatric/Hrnewborn/bhrnb.htm
(2) http://www.uuhsc.utah.edu/healthinfo/pediatric/Hrnewborn/bhrnb.htm
(3) http://www.icr.org/pubs/imp-259.htm; Rex D. Russell, Design in Infant Nutrition.

 


ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО - ДЕН 12


ПОРАЗИТЕЛНОТО ПЪТУВАНЕ НА СЬОМГАТА

ХАРУН ЯХЯ

 

В реките на западното крайбрежие на Северна Америка живее един от най-интересните мигранти на света. Изправяйки се храбро срещу всякакъв вид трудности, сьомгата прекосява реки и морета. Животът на сьомгата започва, когато нейната майка снесе яйцата си в реката. Първата храна на малките сьомги са специално разположените в яйцето хранителни торбички. Няколко седмици по-късно те вече са достатъчно големи, за да могат сами да си намират храна в реката. Те прекарват около година в реката, като през това време продължават да растат.

Сьомгите са сътворени със система, която им позволява да живеят както в сладка, така и в солена вода. Причината за това е скрита в чудотворното пътешествие, което тази риба ще осъществи. През една пролетна сутрин хиляди сьомги започват да мигрират надолу по реката. Мястото, където те ще пристигнат след седмици, е величественият Тих океан. Веднага след като сьомгите пристигнат в океана един генетичен механизъм в тях поражда промяна в структурата на тялото им, което им позволява да живеят в солената вода. През следващите от една до четири години те ще прекосяват океана. Напускайки Американското крайбрежие, те ще преминат покрай Аляска, ще продължат следвайки една голяма дъга по посока на Япония и след това ще се върнат обратно.

В края на своето пътешествие, те вече са напълно развити и готови за последното и най-трудно пътуване в техния живот. Те ще се върнат в своето родно място, а именно в реката, в която са били родени. Сега те започват да пътуват срещу течението, точно в обратната посока на пътуването, което бяха извършили преди години, за да достигнат до морето. Не ги възпират никакви препятствия. Те могат да скачат достатъчно нависоко, че да изкачат водопадите. Те дори могат да скачат на височина 3 метра извън водата, за да преодолеят изправилите се на пътя им препятствия. Те осъществяват упорито своето пътуване, което понякога достига до 3200 км. По време на това пътуване те не ядат нищо, те използват енергията съхранена по време на престоя им в океана. Накрая, тези, които успеят да оцелеят, достигат до реката, където са били родени преди години и там снасят своите яйца. Те са изпълнили своя дълг и не след дълго умират. Това пътуване на сьомгата представлява един от най-изумителните феномени в природата.

Как става така, че след като в продължение на години хилядите сьомги живеят в морето, могат да открият реката, в която са били родени? За да постигнат това, те трябва да открият собствената си река измежду хилядите, които се вливат в Тихия океан. И след това трябва да плуват срещу течението без да се загубят. Въпреки че по течението си реката се разделя на няколко ръкава, на всеки един от тях сьомгата трябва да вземе правилното решение и да продължи в правилната посока. Сьомгите успяват в тази, неизпълнима на вид, рискована ситуация. Как те постигат успех и защо?

Нека първо помислим върху отговора на въпроса "защо". Проучванията показват, че сьомгите са сътворени със специална сетивна система, която им позволява да осъществяват това пътуване. Те са създадени така, че да притежават естествен компас, който да им помага да определят пътя си в океана, усещайки магнитното поле на земята. Благодарение на това, те са в състояние да откриват своята посока в обширния океан без грешка. Но основния въпрос е следният: Как сьомгите откриват точно тази река, в която са били родени? За това е необходимо нещо друго, една различна от естествения й компас система. Проучванията показват, че сьомгите са сътворени с едно много чувствително обоняние и откриват реката, в която са били родени, следвайки нейната миризма. Ние не бихме предположили, че една река има индивидуална миризма, но това е така: всяка една река по света има индивидуален химичен състав. Най-често разликата между отделните химични съставки е толкова незначима, че почти нито един организъм не би я забелязъл – с изключение на сьомгата...

Едно от най-интересните събития, което показва способността на сьомгата да открива посоката си, се бе случило в рибовъдното стопанство Преъри Криик в северна Калифорния. Открието, направено в това стопанство, разкри едно невероятно миграционно приключение. На 2 декември 1964 г. в един от басейните за развъждане бе забелязана една двугодишна сьомга да плува заедно с младите такива. На задната перка на сьомгата имало остатъци от специална метална маркировка, принадлежаща на рибовъдното стопанство Преъри Криик. Това показа, че тази е една от отгледаните преди две години в това стопанство и по-късно пуснати в океана сьомги. Но как е могла тази сьомга да се върне от океана и да влезе в закрития басейн на стопанството?

Съществува нещо, което би ни дало представа за това как е възможно да се случи това: има една кутия покрита с метална решетка, която се отваря към отводнителния канал на един от басейните. Тази решетка бе счупена. Възможно ли е сьомгата да е влезнала в този канал, опитвайки се да се върне в родното си място, да е счупила решетката и да е проникнала в басейна? Няма друго обяснение за станалото, но когато вземете под внимание разстоянието, което сьомгата трябва да измине от океана до този басейн, това изглежда невъзможно. За да може сьомгата да се върне с стопанството, в което е била родена, тя трябва да започне своето пътешествие от това място, т.е. от там, от където реката Редлуд Криик се влива в океана. След това сьомгата трябва да пътува пет километра срещу течението и да достигне до първия ръкав на реката. На този разклон тя трябва да вземе правилното решение и да продължи на север, но по-нататък ще има едно още по-сложно разклоняване. Тук сьомгата ще получи два много сходни сигнала. Стопанството, в което сьомгата е била родена, бе точно в средата на това разклонение.

Първият избор на сьомгата би трябвало да е да тръгне надясно, защото водите от стопанството идват от тази посока. Но поради някаква причина, тя избира да тръгне наляво и започва да приближава стопанството изотзад. Причината за това изненадващо решение се крие в шосето, което минава през този район. Под това шосе има един канал, който събира преливащите от рибовъдното стопанство води. През по-голямата част от времето през този канал преминава много малко вода и докато се влее в реката листата я абсорбират. През тази година обаче имало обилни валежи и поради тази причина водата от канала успява да достигне до реката. Това малко поточе е било достатъчно, за да опъти сьомгата; тя би трябвало да е разпознала миризмата, да я е последвала от реката и да е тръгнала към отводнителния канал, където трябва да плува и да се влачи във водата, чиято дълбочина е 5 - 10 см. След това тя трябва да открие своя път в объркващата система от водни тръби в канала. Но дори и да успее да отиде толкова надалеч, тя все пак би трябвало да бъде спряна от решетката. Тя би трябвало да се заклещи в бетонния канал, разположен в тази дървена пътечка, но сьомгата не се отказва. Тя открива тръбата с диаметър 12 см., която свързва този канал с басейна, преминава през тази тръба и най-накрая се изправя пред последната трудност. Тя преодолява това препятствие като го удря с голяма сила с главата си.

И така, в края на това невероятно пътуване сьомгата достига до малкия басейн, в който е била родена преди две години. Когато служителите от рибовъдното стопанство осъзнали какво се е случило, те поискали да узнаят дали няма и други сьомги, които са се завърнали в родното си място. За да видят какво биха могли да открият, те повдигнали дървените дъски на пътечката и погледнали в канала отдолу. Те били изумени... В канала имало общо седемдесет сьомги, всяка една от които имала от металните маркировки на рибовъдното стопанство.

Тази необикновена история за сьомгите ни предоставя едно важно доказателство за сътворението. Ние бихме могли да забележим, че всеки един етап от пътешествието, извършено от сьомгата, е бил обмислен. Само по себе си съществуването на програма, която насочва сьомгата да се завърне години по-късно в реката, в която е била родена, е едно огромно чудо. Освен това, несъмнено не е случаен факта, че сьомгата притежава естествен компас, който да й позволява да намира своя път в океана, или че притежава най-чувствителното обоняние в света. Всичко това показва, че сьомгата е сътворена специално за предопределената й миграция. Този, Който е създал сьомгата с всичките й изключителни способности е Бог, Създателят на всички живи същества и Господарят на всички светове.

 


Вие още можете да гледате филма >> За мислещи хора

 



ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ ДЕН СЛЕД ДЕН


ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА - XII

ХАРУН ЯХЯ

 

 

ИСТОРИЯТА ЗА “РАЖДАНЕТО НА КЛЕТКАТА ОТ СЛУЧАЙНОСТИ”

Човек, който вярва, че една жива клетка би могла да се образува от случайности, лесно би повярвал на подобна на тази история, която ще ви разкажем по-долу. Това е историята за един град:

Един ден едно парче глина, притиснато между скалите в една пуста местност, се намокря от дъжда. Когато слънцето грее, мократа глина съхне и се втвърдява, приема плътна и устойчива форма. По-късно тези скали, служещи като калъп, се разпадат на парчета и вследствие се появява една правилна, добре оформена и здрава тухла. Тази тухла в продължение на много години чака, при същите природни условия, да се образува друга тухла. Това чакане продължава векове наред, докато стотици, хиляди тухли не се образуват на същото място. По една случайност обаче нито една от по-рано образуваните тухли не се е повредила. Въпреки че тухлите в продължение на хиляди години са изложени на бури, дъждове, ветрове, жарко слънце и смразяващ студ, нито една от тях не се е напукала, счупила или преместила. Те просто са си на същото място, със същата здравина и чакат да се образуват другите тухли.

Когато тухлите, които били произволно събрани под влиянието на естествените условия като ветрове, бури и вихрушки, достигат необходимия брой, те изграждат постройка, като се подреждат една до друга и една върху друга. Докато траят всички тези процедури, при естествени условия се формират и материали като цимент и рудни смеси, които излизат от почвата и оформят основата на сградата, която тухлите ще изграждат. В резултат на всичко това се появява една постройка, снабдена с всякакъв вид материали, дограми и инсталации.

Разбира се, сградата не се състои само от основа, тухли и цимент. Как тогава са добити липсващите материали? Отговорът е лесен: всякакъв вид материали, необходими за построяването на сградата, се съдържат в почвата, върху която тя се строи. Силикон за стъклата, мед за електрическите кабели, желязо за колоните, пироните и водосточните тръби и др., всичко това се намира в огромни количества под земята. Оформянето на всички тези материали и поставянето им в сградата се дължи единствено на умението на “естествените условия”. Всички инсталации, дограми и арматура са поставени между тухлите с помощта на духащия вятър, дъжда и земетресенията. Всичко това протекло толкова добре, че по-късно чрез естествените условия щеше да се образува нещото, наречено “стъкло”. Нещо повече, те не са забравили да оставят малко място, което да позволи инсталацията на водо - електро - и отоплителната системи, които също ще се образуват по-късно чрез случайности. Както казахме, работата протичаше толкова добре, че “случайностите” и “естествените условия” са създали един съвършен дизайн.

Ако сте успели да повярвате в тази история, то тогава след малко размисъл сами бихте открили как са се появили другите сгради, учреждения, пътища, тротоари, комуникационни и транспортни системи в града. Ако вложите малко техническо познание и ако сте малко по-заинтересован от темата, вие дори можете да напишете изключително “научна” книга от няколко тома, която да обяснява теориите ви за “еволюционния процес на канализационната система и нейната еднородност със съществуващите структури”. Вие може да бъдете почетен с академична награда за блестящия ви труд и може да считате себе си за гений, който хвърля светлина върху цялото човечество.

Еволюционната теория излага твърдението, че животът е започнал случайно. Това е твърдение не по-малко абсурдно от нашата история, с всичките u операционни, комуникационни, транспортни и управителни системи, защото клетката е не по-малко комплексна от който и да било град.

По времето на Дарвин беше смятано, че клетката има много прост строеж. Ревностният последовател на Дарвин Ernst Haeckel твърди, че гореизложената кал извадена от дъното на морето би могла да се е зародила от самосебе си.

 

По времето на Дарвин комплексната структура на клетката не беше известна. Поради тази причина еволюционистите от този период считаха за много убедително да отговарят на въпроса как е започнал животът с отговора “случайности и естествени условия”.

Технологията на 20 ти век навлезе чак до най-малките частици на живота и разкри, че клетката е най-сложната система, която човечеството някога е срещало. Днес ние знаем, че клетката съдържа енергийни централи, произвеждащи използваната от клетката енергия; фабрики, изработващи ензими и хормони, изключително важни за живота; банка с данни, където се съхранява цялата необходима информация за продуктите, които трябва да бъдат произведени; комплексни транспортни системи и тръбопроводи, по които се пренасят сурови материали и продукти от едно място на друго; развити лаборатории и рафинерии за разбиването на идващите отвън сурови материали и превръщането им в полезни частици; както и специализирани клетъчно-мембранни протеини, осъществяващи контрола върху входа и изхода. Всичко това, което изброихме, е само една част от комплексната структура на клетката.

Ученият-еволюционист W.H.Thorpe пише, че “най-простият вид клетки съдържат “механизъм”, който е невероятно по-сложен от която и да било измислена досега машина или такава, която човек би могъл да си представи.” 1

Клетката е толкова комплексна, че дори високото технологично ниво, до което човечеството е достигнало, все още не може да произведе една - единствена клетка. Всички опити да бъде създадена изкуствена клетка са завършили с неуспех. Днес намерението за произвеждане на клетка е захвърлено настрани и в тази насока не се извършват никакви опити.

Еволюционната теория твърди, че тази система, която човечеството с целия свой интелект, знание и разполагаема технология не успя да създаде, се е появила “случайно” в първичните земни условия. Ако трябва да се даде пример, то вероятността за формирането на една клетка случайно е подобна на случайното отпечатване на енциклопедия посредством експлозия в печатница.

Английският математик и астроном Sir Fred Hoyle прави подобно сравнение в едно от своите интервюта, публикувани в списание “Nature” от 12 ноември 1981 г. Въпреки че самият той е еволюционист, Hoyle заявява, че шансът по-висши живи форми да могат да се образуват по такъв начин е сравним с шанса едно торнадо, профучаващо през морга, да сглоби “Боинг” 747 от намиращите се там части. 2 Т.е. не е възможно клетката да се образува случайно, тя непременно трябва да е била “сътворена”.

Една от основните причини еволюционната теория да не може да обясни въпроса как се е появила клетката е “несъкратимата й комплексност”. Една жива клетка се поддържа посредством хармоничното сътрудничество между многобройните малки органели. Ако липсва поне една от тези малки частици, то клетката няма да може да продължи да живее. Клетката не е имала късмета да изчака абсурдните механизми като естествения отбор и мутацията, които да й предоставят възможността да се развие. Поради тази причина първата клетка на Земята би трябвало да се е появила така, че да притежава всички органели и функции, необходими й, за да живее, т.е. да бъде една съвършена клетка. Това, разбира се, означава, че тя трябва да е била сътворена.


(За повече информация, моля вижте "Еволюционната Измама" от Харун Яхя)


1) David Pilbeam, "Humans Lose an Early Ancestor", Science, April 1982, pp. 6-7
2) Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, pp. 75-94


Препоръчителни сайтове

Еvolutsionataizmama.com >>

Darwinism - Watch>>


 

 

 

 

САЙТ НА ДЕНЯ

Вселената и нейните елементи: всички галактики, звезди, планети, астероиди, Млечния път, Слънцето, Земята, Луната и милиардите други необятни тела се въртят и сменят в една великолепна хармония. Ако разгледаме Вселената от космическа, физическа, математична и биохимична гледна точка, на микро и макро ниво ние ще видим, че тя е снабдена с най-подходящия дизайн за човешкия живот. Посетете сайта >>


 

 


ЗА ДА ЗАКУПИТЕ НЯКОЯ ОТ ТВОРБИТЕ НА ХАРУН ЯХЯ , МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ: WWW.BOOKGLOBAL.NET